М инистърът на външните работи и европейските въпроси и министър на имиграцията и убежището Жан Аселборн потвърди пълната подкрепа на Люксембург за интеграцията на България в Еврозоната, начало на преговори за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и за пълноправно членство в Шенген.
Това стана ясно по време на първото официално двустранно посещение на Жан Аселборн у нас. Той бе приет в МВнР от външният ни министър Екатерина Захариева, съобщиха от МВнР. Среща с Аселборн проведе и държавният глава Румен Радев на "Дондуков" 2.
"Европейският съюз е много сложен организъм и имаме достатъчно проблеми, но ако две страни в съюза нямат проблеми – това трябва да го показваме. Люксембург ще направи всичко, което може, за да стане България част от Шенген. Трябва да направим тази стъпка в ЕС. Ако не я направим, дискриминираме страната ви", каза Жан Аселборн днес.
ЕК препоръчва: Пада мониторингът за България, за Румъния - не
Срещата с Екатерина Захариева
Двустранните отношения между България и Люксембург са традиционно добри. Двамата министри подчертаха, че трябва да се работи повече за активизиране на икономическото сътрудничество. През 2018 г. българският износ за Люксембург възлиза на 11,2 млн. евро (20.4% ръст в сравнение с 2017 г.), а вносът от Люксембург е 50,3 млн. евро.
Сред възможностите за развитие на икономическите връзки и инвестиции министър Захариева открои бързоразвиващия се в България високотехнологичен сектор.
Принос за активизиране на икономическото сътрудничество се окачва да има и планираният догодина в Люксембург двустранен бизнес-форум, организиран от посолството ни в Брюксел, което е акредитирано и за Люксембург, Българската търговско-промишлена палата и Търговската палата на Люксембург.
Какво още обсъдиха двамата министри
Екатерина Захариева и Жан Аселборн се договориха България и Люксембург да работят заедно за европейската перспектива на страните от Западните Балкани след липсата на решение за начало на преговори с Република Северна Македония и Албания.
Провал, кой не иска Северна Македония и Албания в ЕС
"Ако обединим усилията си и помогнем на Република Северна Македония и Албания да започнат преговори, ще помогнем не само на тях и народите им, но ще помогнем на цяла Европа", изтъкна министър Захариева.
Европейската интеграция на Западните Балкани, която и двете страни подкрепят, беше сред основните теми в разговорите.
Според Екатерина Захариева присъединяването на тези страни към ЕС ще помогне и за решаване на един от най-големите проблеми в региона на Западните Балкани – емиграцията на млади хора. Три на сто или почти 60 000 души от населението на Албания, например, са напуснали страната миналата година.
"Европа направи голяма грешка като на последния Европейски съвет не се съгласи да започне преговори с Република Северна Македония и Албания. Това наистина не е добре. Ще дадем най-доброто от себе си, за да не забрави ЕС Балканите. Още през 2003 г. на срещата в Солун казахме, че всички страни на Балканите трябва да могат да станат членове на ЕС като изпълнят необходимите условия", категоричен бе Жан Аселборн.
Люксембург и лично министър Аселборн бяха едни от най-големите поддръжници на България по време на първото й Европейско председателство през 2018 г., включително по приоритета за европейската интеграция на Западните Балкани.
"Люксембург е една от 6-те държави, основателки на ЕС, с много опит от предишни периоди на председателство и вашия опит и подкрепа особено по европейската перспектива на Западните Балкани бяха изключително важни за нас", каза Екатерина Захариева.
Борисов: Гарантираме спокойствието на Европа
Тя подчерта, че по европейските въпроси България и Люксембург имат 90 на сто сходни позиции, включително борбата с климатичните промени, дигиталния пазар, сближаването и намаляването на различията между страните в ЕС, политиките на добросъседство. По темата за бъдещия общ бюджет на ЕС външният ни министър подчерта необходимостта той да бъде балансиран като в него да не бъде забравяна кохезионната политика.
Срещата с Румен Радев
Икономическото и социално сближаване в Европейския съюз трябва да остане приоритет и в новия мандат на европейските институции. Това заяви президентът Румен Радев на среща на с министъра на външните работи и европейските въпроси, и министър на миграцията и убежището на Великото херцогство Люксембург Жан Аселборн, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
По думите на държавния глава е необходимо равномерното разпределение на инвестиции в Европа не само за развитието на транспорт и логистика, а преди всичко в образователна и научна инфраструктура.
Финансирането на модерни научни центрове в подкрепа на качественото образование в страните от Източна Европа е задължителна предпоставка за създаването на перспектива за развитие на младите хора в родните им страни, подчерта Румен Радев. Според Жан Аселборн не трябва да се допуска намаляване на финансирането за политиките на Европейския съюз, които трябва да разполагат с необходимите ресурси за постигането на ефективни резултати.
Двамата обсъдиха теми от дебата за бъдещето на Европа и подчертаха необходимостта от съхраняване на основополагащите ценности на Европейския съюз като единство и солидарност. Предизвикателствата в сферата на сигурността и миграцията изискват от Европейския съюз да има способността да взима ефективни и навременни решения, заяви държавният глава.
По повод подкрепата за Шенген
Румен Радев заяви, че "още през 2011 г. България е покрила техническите критерии и изпълнява ангажиментите си по опазване на външната граница на Европейския съюз".
Президентът припомни и внесеното от него предложение през 2017 г. за изработване на европейски план за действие в случай на внезапно увеличение на миграционния натиск по външните граници на съюза.
И Румен Радев, и Жан Аселборн изразиха подкрепата си за европейската перспектива на Западните Балкани. По думите на държавния глава България е приела ясна позиция в подкрепа на европейската интеграция на Република Северна Македония и очаква в рамките на преговорния процес да бъде постигнат необратим напредък в изграждането на добросъседски отношения. От европейски интерес е страните от Западните Балкани да са част от Европейския съюз, посочи Жан Аселборн.
По време на срещата бяха отбелязани и конструктивните двустранни отношения между България и Люксембург, основани на активно сътрудничество в рамките на Европейския съюз. България проявява интерес към засилено сътрудничество и в областта на банковия и финансов сектор, особено в контекста на желанието на страната за присъединяване към Еврозоната. От голямо значение са стабилността и прозрачността на банковия сектор у нас, отбеляза държавният глава. Президентът открои добрите възможности, които България предоставя, за стратегическо инвестиране в областта на енергетиката, инфраструктурата, транспорта, околната среда, ИТ-сектора и туризма.
Бъдещето на Европейския съюз и новата Европейска комисия обсъдиха преди това и Екатерина Захариева и Жан Аселборн.
Двамата бяха единодушни колко е важно да бъде запазено единството в ЕС особено на фона на предизвикателства като Брекзит, миграционен натиск и несигурност в международните отношения.
Politico: Преходът в ЕС, който не се случи
"Съвсем скоро, на 9 ноември, ще бъдем заедно в Берлин, за да отбележим 30 г. от падането на Берлинската стена. Това събитие доведе до промени, които с една дума могат да бъдат описани като "свобода" за Централна и Източна Европа", заяви външният ни министър като отбеляза колко важна за България е интеграцията и членството в ЕС.
"Падането на Берлинската стена беше началото на ново време за България и на нов Европейски съюз. Той е основан с идеята да вложим цялата си енергия да направим Европа по-добра и да решим заедно проблемите, които не можем да решим сами. Въпросът е да поддържаме тази общност", заяви Жан Аселборн.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!