Б елоградчишките скали са уникален природен феномен не само в България, но и в цяла Европа, дори може да се каже и в целия свят. През 2009 г. те участваха в конкурса за новите 7 природни чудеса на света и се наредиха на 77-о място. Белоградчишките скали са и част от 100-те национални обекта на България.
Те вълнуват и привличат туристи открай време със своята интересна история, мистични легенди и приказно красива природа. Намират се над Белоградчик и определено си заслужава да бъдат посетени дори повече от веднъж. Мястото е величествено, невероятно красиво и просто няма как да не се влюбите в него.
Геология на района на Белоградчишките скали
Има научни данни, които показват, че Белоградчишките скали са възникнали още през Палеозойската ера, преди около 230 млн. години, като постепенно са се наслагвали песъчливо-мергелни скали. На по-късен етап те са били залети от море, на дъното на което са се отлагали чакъл, глина и пясък. Червеният цвят на скалите се дължи на железните окиси и хидроокиси, които се съдържат в тях.
Като резултат от тектонски цикъл, комплексът се нагънал и се е появил на сушата, като районът на Белоградчик е попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията в температурите, варовиците от тези части се разрушили частично и са разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от приказни и причудливи форми, които днес оприличаваме на хора, животни и птици. Изваяните скални колони, образуват естествена крепост, която се е използвала с отбранителни цели още от дълбока древност.
Легендата за Монахът и Монахинята
Има доста легенди за тези красиви природни феномени, които са се запазили и до наши дни и са част от местния и национален фолклор. Почти всяка фигура, която природните сили са оформили, има свое собствено име и мит.
Една от най-разпространените легенди за скалите е за две конкретни, които се наричат Монахът и Монахинята. В нея се разказва как някога на две високи скали край Белоградчик имало два манастира – девически и мъжки. Една млада монахиня се откроявала от всички със своята неземна хубост, която била добре скрита под дългите монашески дрехи. Тя се казвала Вита или още Витиния. За зла участ тя се влюбила в монах на име Лука, който бил от близко намиращия се манастир. Тяхната любов била невъзможна, против законите на духовенството. Те се срещали тайно, но калугерките разбрали за това и я затворили в тъмна килия.
Нейният любим обаче намерил начин как да я посещава, не след дълго от килията на Вита се чул детски плач и тогава калугерките разбрали, че това дете е плод на забранената любов между Витиния и Лука и я прогонили и проклели заедно с детето. Това се случило в една ужасна нощ, през която виела люта буря. Лука гледал своята любима и рожбата си от отсрещния хълм, където бил заловен от монасите заради любовта си към Вита и безутешно плачел, защото нямал представа как да им помогне. В този момент земята се разтресла, унищожила двата манастира, а двамата влюбени и рожбата им се вкаменили, завинаги вперили погледи един в друг и по този начин се спасили от смъртоносната буря.
Както вече споменах, всяка фигура от комплекса на Белоградчишките скали има свое собствено име – Монахът, Монахинята, Конникът, Ученичката, Мадоната, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. Тези са едни от най-красивите и най-фотографираните, но не значи, че са единствените скали, които ще видите тук.
Крепостта „Калето“
Крепостта „Калето“ е един от най-добре запазените паметници на културата у нас и е с национално значение. Тя е и една от най-добре запазените крепости по нашите земи. Смята се, че още римляните са използвали естествената непристъпност на скалите, като са направили и две крепостни стени – от северозапад и югоизток.
Съвсем близо до крепостта са открити останки от римски акведукт. През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява крепостта. Той издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него един гарнизон. По време на неговото царуване Белоградчишката крепост се превръща във втората по големина и значение след тази във Видин, която е била и главната крепост-замък на Срацимир.
В края на XIV в. българските земи са завладени от турците. През 1396 г. те превземат и Белоградчишката крепост. Самите турци правят няколко разширения на вече съществуващата крепост. До началото на XIX в. те извършват различни малки поправки и доукрепвания, без реално да изменят средновековния ѝ вид.
От 1805 до 1837 г. се извършва цялостно преустройство и разширяване на крепостта, съобразено с тогавашните изисквания за строителните действия. Под ръководството на френски и италиански инженери, крепостта се сдобива със своя сегашен облик, наподобяващ европейските крепости.
Крепостните стени имат дебелина от 2.5 метра в основата си и достигат до цели 12 метра височина. Оформени са три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Изградени са караулни помещения, три оръдейни площадки, три оръдейни амбразури, 365 бойници по крепостните стени, помещения за складове и боеприпаси.
Общата площ на крепостта е впечатляващите 10 211 кв. км. Като военно съоръжение „Калето“ се е използвала за последен път през Сръбско-българската война през 1885 г.
Белоградчишката крепост впечатлява със своята славна история, интересна и масивна архитектура и най-вече с местоположението си сред скалния комплекс на Белоградчишките скали. Изглежда така сякаш крепостта и скалите са две части на едно цяло.
Мястото е уникално, красиво, пълно с интересна история и завладяващи легенди и определено заслужава вашето внимание. Не случайно е и едно от най-посещаваните места в България.
Още от автора:
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
