Кризата в Турция, ще удари ли Европа и България

П рез последната седмица турската лира загуби 26% от стойността си срещу долара. Но в петък кризата в Турция доведе и до поевтиняване на еврото и разпродажби на акции на европейски банки. Може ли ставащото в южната ни съседка да се превърне в проблем за Европа и България в частност?

Причина за кризата станаха поредица от действия от страна на Вашингтон във връзка с ареста и делото спрямо американския пастор Андрю Брънсън, обвинен от турските власти за връзки с т. нар. терористична организация ФЕТО, за лидер на която е сочен живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен. Анкара смята, че последният стои зад опита за преврат от 2016 г. срещу президента на Турция Реджеп Ердоган.

Първо администрацията на президента Доналд Тръмп наложи санкции на двамата турски министри – на вътрешните работи и правосъдието. Това стана по същия закон, по който действат и мерките срещу Русия заради анексирането на Крим. Така решението породи спекулации, че в бъдеще могат да бъдат санкционирани и турски банки и компании, ако САЩ решат да засилят натиска.

В петък пък Тръмп лично обяви, че митата върху вноса на алуминий и стомана от Турция се удвояват, до съответно 20% и 50%. В отговор Ердоган призова турците да вярват в Бог и да обменят доларите си в лири - вижте във видеото. На друг митинг той заяви: „Преговаряме да търгуваме в национални валути с Китай, Русия, Иран и Украйна, с които имаме най-голям стокообмен. Ако европейските страни искат да се освободят от натиска на долара, ние сме готови да търгуваме с тях по същия начин”.

„Вие сте готови да замените стратегическия си партньор в рамките на НАТО за някакъв свещеник”, обърна се Ердоган към САЩ. „Сега вече виждаме, че поредицата американски санкции се превръща в глобална икономическа война”.

Турция отвърна - обяви търговска война на САЩ

Турция: Споразумяхме се със САЩ за Сирия и Ф-35

Ердоган към САЩ: Не сте получавали османски шамар

Турската икономика се отличава с нисък дял на вътрешните спестявания и значителна зависимост от краткосрочно външно финансиране, за да поддържа растежа си. Този модел беше наложен от екипа на президента на Турция, Реджеп Ердоган. Така икономическият растеж на страната е движен от вътрешното потребление и краткосрочно външно кредитиране.

Реално Турция не е силно задлъжняла държава. Но е много уязвима от поскъпването или прекъсването на притока на чуждестранни капитали.

По данни на Турската централна банка, дефицитът по текущата сметка на страната – разликата влизащите и излизащите от страната капитали, през юни е 57,4 млрд. долара на годишна база. Той е един от най-големите в глобален мащаб.

Брутният външен дълг на Турция, както публичен, така и частен, възлиза на 453,2 милиарда долара в края на 2017 г. За сравнение брутният вътрешен продукт е 851 млрд. долара. Но през следващите 9 месеца изтича падежът на 181,8 млрд. от въпросния дълг.

А инвеститорите се опасяват, че турските банки, които имат репутацията на добри платци, могат да се окажат в много трудна ситуация, ако САЩ решат да им наложат санкции.

И трите водещи световни рейтингови агенции –  Fitch, S&P и Moody’s са поставили турския държавен дълг в спекулативната част от скалата, при т. нар. „junk” (боклук).

Цената на застраховане на облигациите срещу неплатежоспособност рязко нарасна вчера, достигайки 450 пункта, според данните на IHS Markit. Т.е. за 5 годишен договор за защита от просрочване на задълженията на Турция - т. нар. кредитен суап, инвеститорът трябва да плати по 450 000 долара за всеки 10 млн. долара дълг. Поскъпването на суаповете неизбежно ще се отрази и на цената, на която Турция ще получи нови заеми за рефинансиране на задълженията си.

На този фон акциите на няколко водещи европейски банки с големи експозиции в турски активи, вчера рязко поевтиняха. Френската BNP Paribas загуби 2,99% от пазарната си капитализация, а испанската Santander – 2,73%.

Дори еврото беше засегнато, като загуби 1% от стойността си срещу долара, до 1,14 EUR/USD.

В същото време обаче турската лира поевтиня с 16%, до 6,43 USD/TRY, падайки под нивото от 6 лири за долар за първи път от деноминацията през 2005 г.

Перспективите пред икономиката на Турция не са добри при инфлация от 16%, движена от срива на местната валута и бързо нарастващи цени на външното финансиране.

Западна Европа може да бъде сериозно засегната, само ако кризата се превърне в банкова, за което има риск тъй като през тази и следващата година изтичат дългове за милиарди долари на турските кредитни институции.

Близките съседи на Турция обаче са уязвими най-вече по отношение на търговията. Износът на България за турския пазар възлиза на 1,750 млрд. лв. през първите 6 месеца на тази година. В същото време вносът е за 1,856 млрд. лв. А дефицитът от 106 млн. лв.  се дължи до голяма степен именно на поевтиняването на лирата. За сравнение през същия период на миналата година в търговията си с Турция, България е имала излишък от 338,5 млн. лв.

I have just authorized a doubling of Tariffs on Steel and Aluminum with respect to Turkey as their currency, the Turkish Lira, slides rapidly downward against our very strong Dollar! Aluminum will now be 20% and Steel 50%. Our relations with Turkey are not good at this time!

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) August 10, 2018

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.