Кралев обясни за новия национален стадион на България

Щ е стане ясно какъв тип национален стадион трябва на България след като приключат разговорите с Гърция и с Румъния за общи кандидатури за Европейско или Световно първенство по футбол. Това заяви министърът на спорта Красен Кралев в ефира на „Здравей, България” по NOVA.

Той поясни, че първо трябва да преминат изборите в двете съседни държави, но до края на годината вероятно вече ще се знае какъв ще е новият национален стадион на България. Съоръжението ще бъде на място, където няма да блокира трафика в центъра на София.

Ако кандидатстваме за Световно първенство по футбол капацитетът на новия стадион ще трябва да е най-малко 40 000 зрители, докато за Европейско би бил 30 000.

„Изчакваме да мине този период на договаряне и оттам нататък ще може конкретно да се представи предложението ни за нов стадион”, подчерта Кралев и добави, че столичният кмет Йорданка Фандъкова е предложила няколко терена, подходящи за целта, до които има лесен достъп и транспорт.

Кралев също така обясни причините, поради които от спортното министерство е подадено възражение срещу новия подробен устройствен план на Борисовата градина.

„Ние сме подали възражение поради две причини. Първата е съществена грешка на архитектите. Нашите имоти са включени в няколко урегулирани поземлени имота в съсобственост с частни имоти. Това предполага, че няма да имаме свобода да оперираме с тези имоти. Затова нашето предложение е всеки спортен обект да има собствен урегулиран поземлен имот, за да не е зависим от останалите”.

„Втората грешка на плана е предвидения тип реконструкция. Невъзможно е стадион „Българска армия” да стане с лека реконструкция и леки козирки, европейско съоръжение”, посочи Кралев.

„Имаме пълно разбирателство с кмета на София. Нашето предложение с ръководството на ЦСКА е да се направи реконструкция на това съоръжение да се направят нови трибуни с нови козирки”, каза Красен Кралев.

Спорният министър отчете също, че представянето на българските спортисти на Европейските игри в Минск е много радващо за всички.

„Премията зависи от приоритезирането на игрите. Игрите в Минск са с приоритет на европейско първенство.  Има много държави, които не дават никакви премии за медали от европейско първенство, но ние даваме. За световно са по-високи, но за Олимпийските игри са много високи. Златен медал от тях е 250 000 лв. За европейските игри за първото място се дават 6000 лв. Не са много парите, и не са те стимул и мотивация нашите атлети да се представят по този начин”, посочи министърът.

„Изпратихме 85 атлета, които се състезаваха в 15 различни спорта и имаме 18 медала. Това означава, че почти всеки четвърти от участниците с медал”, направи равносметка министърът и подчерта, че преди 4 години с повече атлети България е взела едва 10 медала.

Спортният министър обясни, че има пряка връзка между финансирането и работата на федерациите.

„Специално за женските бокс и борба няколко години отделихме допълнително средства, с които да се стимулират клубовете, които развиват тези спортове. Преди 4-5 години имаше по един състезател, една-две, които правеха пробив, а сега говорим за тенденция, защото, например, женската борба вече на всяко първенство се отчита с минимум по 3-4 медала и то с различни момичета, което означава, че вече имаме школа на световно ниво. Само преди няколко години имахме три европейски шампионки при женският бокс, също няколко момичета вече са в световния елит. В джудото имаме едни от най-талантливите джудисти въобще”, каза Красен Кралев.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram