"Няма да коментирам какъв актьор беше Калоянчев. Ако трябва да сложим думичката велик, защото се оказаха много велики хора в творчеството, което не е така, действително това може да се каже за Георги Калоянчев (виж фотогалерия), че е и патриарх, и действително велик. Като творец той беше в друг коридор и останалите бяхме в друг коридор", каза просълзен Стефан Данаилов тази сутрин по Би Ти Ви.
Стефан Данаилов разказа, че познава Калоянчев от преди 1963 г. Сестрата и зетят на Данаилов са актьори и Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова им гостували от време на време. Така че съм чувал гласа му и съм му пипал ръката още като бях юноша, каза Стефан Данаилов.
"Наш преподавател в академията беше Методи Андонов. През 1963 г. имахме вечерен час и той ни говореше за органиката на актьора на сцената, говореше, погледна часовника беше 20 ч. и каза: обличайте се и тръгвайте, и отидохме в сегашния "Сълза и смях". Качи ни на балкона, играеха се "Свинските опашчици" и една безумна сцена, в която Калоянчев свиреше на един тромпет, невероятно смешна история. Той ни заведе да видим точно тази сцена. След това се върнахме в час и той ни каза: ето за това говоря. Това е органиката на актьора", разказа Данаилов и продължи:
"След това имах възможност да го гледам няколко вечери встрани от сцената по време на "Ревизор". Това са гениални роли. Беше ми любопитно какво правят извън сцената, той до такава степен се омайваше, като се обърнеше към публиката едни физиономии правеше, като се обърне към нас, с гръб към публиката други физиономии и това по едно и също време го правеше. Той изигра гениални роли, говоря за времето, когато Сатирата беше на своя връх".
Данаилов разказа още, че когато прохождал в професията, първият му досег професионално с Георги Калоянчев е бил във филма "Инспекторът и нощта" през 1963 г. "Това, което той правеше на сцената, като го гледаш като зрител, можеш да си кажеш: това и аз мога да го направя, с такава лекота играеше. Той не се маскираше, не си правеше визуални промени, но толкова различни герои направи. Това е големият актьор, когато правиш всичко с такава лекота, когато имаш чувството, че този човек може да започне да играе отначало пиесата още един път", каза Стефан Данаилов.
"Всички се обръщаха към него с Кала, въпреки преклонните му години. Беше изискващ към работата си, която много обичаше. Затова си личеше болката в последните му интервюта от това, че не може да играе", добави Данаилов.
Актрисата Стоянка Мутафова, направила не една роля в творчески тандем с Калоянчев, разказа, че той винаги е работел много сериозно:
"Неговият живот беше театърът. Той не признаваше веселби, заведения, а театърът, сцената, той живееше на сцената,
но когато се разболя и остана без сцена, това страшно му се отрази на психиката".
"Много ми е мъчно, че не можах да се кача да го видя. Нещо предната вечер ме стрелна и си казах: после ще ида да го видя, но сутринта трябваше да пътувам за Варна. И разбрах, че е починал преди да ми започне представлението. Много му се искаше между мен и него да продължи работата на сцената", разказа Мутафова.
"Каза ми: Стояно, не мога да живея без театър. Аз не живея". "Много ми е тежко за него. С мъжа ми (Нейчо Попов) бяха много близки. Никога няма да забравя, когато погребвахме мъжа ми, той плачеше на гроба му и казваше: запазете ми едно местенце искам да съм до него един ден, до него искам да легна. Искам да кажа колко чувствителен беше, колко много обичаше Нейчо, искрено. Сигурно ще бъдат пак двамата някъде", каза още Стоянка Мутафова.
За последно двамата били заедно "в образ" по време на снимките на един от епизодите на сериала "Столичани в повече".
Актьорът Павел Попандов разказа по TV7, че учил при преподавателя на Георги Калоянчев във ВИТИЗ Боян Дановски. Актьорът сподели, че винаги се е възхищавал от умението на Калата да прави различни неща в една и съща пиеса. Като студент Попандов също правел опити да импровизира на сцената, предлагайки на своя професор различни неща, Дановски обаче ги отказвал. Като попитал защо Калата може да импровизира, а той не, професорът обяснил:
"Това, което прави Калоянчев винаги е подплатено с житейска истина." Това е пътят към всяка роля,
коментира Попандов.
Славчо Пеев разказа за гостуване на руска сцена с пиесата "Ревизор". Това е страхотен риск, коментира Пеев, но си спомня, че едни от най-големите актьори в Русия след представлението са падали на колене пред Калата. Същото се случва и с "Артуро Хи" в Белград. Това е от Бога, коментира Пеев.
криза, която тихо расте" />
