Н а 20 юни след 42 тура на прегласуване бяха избрани тримата митрополити, които на 30 юни ще се борят за поста на патриарх на Българската православна църква. Сега един от тях ще наследи на поста Неофит, починал в средата на март. Но да погледнем детайло на цялата ситуация от самото начало.
Кога почина патриарх Неофит?
Още през ноември миналата година, патриарх Неофит бе настанен във Военномедицинска академия в София с белодробно заболяване и влошеното му здраве сериозно разтревожи духовниците. На 14 март бе обявено, че той е починал от многоорганна недостатъчност, като в съобщението за кончината му, Светият синод призова вярващите да отправят молитва към Бог „да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство“.
Така той бе духовен водач на родната църква едва 11 години, след като бе избран на поста на 24 февруари през 2013 година. За сравнение, предшественикът му (Ловчанският митрополит) Максим управляваше Българската църква в продължение на цели 42 години. Патриарх Неофит бе погребан в храма "Св. Неделя" в София, като тялото му бе положено зад гроба на Екзарх Йосиф.
Определяне на тримата финални кандидати
На 20 юни след 42 тура на прегласуване бяха избрани тримата митрополити, които на 30 юни ще се борят за поста на патриарх на Българската православна църква. Макар цифрата да звучи впечатляващо, всъщност изборът бе значително по-бърз от последния през 2013 година, когато отне цели два дни.
Сега, един от тримата кандидати - Григорий Врачански (наместник-председател на Синода) бе излъчен още след първото гласуване с 11 гласа, докато другите двама - Даниил Видински и Гавриил Ловчански бяха избрани съответно на 32 и 42 тур с по 9 гласа.
Какво знаем за тримата претенденти?
Григорий Врачански
Истинското име на Врачанския митрополит Григорий е Красимир Цветков. Той е роден през 1970 година в Ботевград. Учи в Природоматематическата гимназия в града, преди през 1996 година да се обрече във вярност на Църквата. Първоначално е ръкоположен за йеродякон, а година по-късно и за йеромонах. Дипломира се в Богословския факултет на Атинския Университет "Каподистрия". От 2007 година е протосингел на Софийската митрополия, а от 2011 година - игумен на Троянски манастир.
От 2014 година става и викарий на Софийския митрополит. На 12 март 2017 година, след провеждане на канонически избор, е избран за Врачански митрополит с пълно единодушие. От март месец, след смъртта на Неофит, е избран от Светия синод за наместник-председател, поемайки службата на покойния патриарх до избора на нов. Именно на него бе възложена и организацията на избора за нов глава на Православната църква.
Гавриил Ловчански
Истинското му име е Цветан Динев. Роден е през 1950 година в София. Учи във Висшия инженерно-строителен институт, като същевременно редовно посещава Клисурския манастир, в който се сближава с монахиня на име Мария. От 1973 година заживява постоянно там, а през 1979 г. е ръкоположен за монах, година по-късно е назначен и за игумен на манастира. От 1984 до 1986 година специализира в Московската духовна академия. Става доктор на Богословието, а после и архимандрит.
От 1986 г. е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. През 1991 г. се завръща у нас и става протосингел на Софийска митрополия и успоредно с това игумен на манастира "Света Петка". От 1998 г. е викарий на Софийския митрополит, а от 2001 г. е избран и за Ловчански митрополит. През 2009 г. е избран да оглави Върховния църковен съвет при Светия Синод, две години по-късно и Културно-просветния отдел.
Даниил Видински
Роден е през 1972 година в Смолян под името Атанас Николов. Завършва средно образование в родния си град, а през 1996 година записва Английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Още на следващата година обаче се мести в Богословския факултет. От 1997 година е послушник в Хаджидимовския манастир "Св. Георги", след две години става монах и е ръкоположен за йеродякон.
През 2004 г. е изпратен на послушание в Роженския манастир "Рождество Богородично", където е ръкоположен за йеромонах, а две години по-късно става архимандрит. През 2008 г. по решение на Светия Синод става епископ в храма "Св. Александър Невски". Назначен е за викарий последователно на Неврокопския митрополит Натанаил и митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. На 4 февруари 2018 г. е избран за Видински митрополит.
Кой е фаворит за поста?
Според специалистите, с най-големи шансове за поста е 53-годишният Григорий Врачански, който бе избран сред тримата претенденти още на първия тур с 11 гласа (от общо 14). Реално, нито един от другите двама не събра толкова, отчитайки, че бяха посочени чак след 30-тия и 40-тия кръг. Голямото му предимство е именно опитът и това, че дефакто вече изпълнява функциите на патриарх като наместник-председател до избора на нов такъв.
Иначе другите двама имат любопитно противопоставяне - Ловчанският митрополит Гавриил е най-възрастният (74 години), а Видинският митрополит Даниил - най-младият (52 години). Извън това обаче и двамата имат доста общи възгледи, като никога не са крили проруските си позиции.
Малко след началото на конфликта между Русия и Украйна и след като Москва вече бе обявила България за неприятелска държава, Гавриил участва в литургия в Руската църква с външния министър на Московската патриаршия, митрополит Антоний. Даниил пък бе сред хората, които реагираха изключително остро след затварянето на Руската църква миналата година, изразявайки явното си огорчение от решението представителят й, архимандрит Васиан и негови двама духовници, да бъдат изгонени по подозрения в шпионаж.
Кога ще стане ясно кой е новият патриарх?
Окончателното решение кой да оглави Българската православна църква ще бъде взето от Патриаршеския избирателен събор на 30 юни, в който общо 145 духовници и миряни ще гласуват тайно. Тогава в Синодалната палата в София се очаква да присъства и Вселенският Патриарх Вартоломей, което е показателно за сложността на избора. При всички положения обаче, на 1 юли ще знаем със сигурност кой е наследникът на покойния Неофит.
Как протича изборът?
Върховният ръководен орган на Българската православна църква е Светият синод, който се състои от Българският патриарх и епархийските митрополити. Църквата има общо 13 епархии (Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска и Старозагорска и две задгранични -Американска, Канадска и Австралийска епархия и Западно и Средноевропейска епархия).
Изборът му се определя от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от:
- архиереите - всички митрополити и епископи на Българската православна църква
- по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни
- по един представител на ставропигиалните манастири (Рилски, Бачковски и Троянски), избран от съответния манастирски събор;
- по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит и по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
Кои са българските патриарси през годините:
Ако се доверим на историята в условния именник, то през вековете сме имали 26 водачи на Българската църква. За първи такъв, родната църква счита патриарх Леонтий през 919 година. Преславски патриарси са още Димитрий, Сергий, Григорий и Дамян. След възстановяването на българската държава през 1186 г. предстоятел на възобновената Българска църква става Василий. До ликвидирането на Българската патриаршия след падането на Търново под Османска власт са още десетки имена.
Любопитно е, че Българската православна църква е официално възстановена и се назовава Патриаршия в официален документ едва през 1950 година. Тогава, на 8 май 1953 година за нейн духовен водач е избран пловдивският митрополит Кирил. По това време и тя е призната от всички православни църкви. Кирил умира през 1971 година, а след него е избран Ловчанският митрополит Максим, управлявал до 2012 година Последният засега патриарх е именно Русенският митрополит Неофит, който почина на 13 март тази година. Кои са всички, които са управлявали през годините, можете да видите тук.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!