Н ай-масовите професионални направления са „Икономика“, „Педагогика“, „Медицина“, „Администрация и управление“, „Педагогика на обучението по ...“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“ и „Право“. В тях се обучават над половината студенти в национален мащаб. Това показват данните от Националната карта на висшето образование, която беше актуализирана днес от Министерския съвет, съобщиха от правителствения пресцентър.
Броят на действащите студенти през академичната 2022/2023 година е 179 765. В образователна и квалификационна степен „бакалавър“ се обучават над 116 000, за „магистър“ учат 58 000, а за „професионален бакалавър“ малко над 5 000 студенти. Български граждани са 164 854, което е близо 92% от всички действащи студенти. Чуждестранните са 14 911, което е 8,3%. Над половината (58,4%) от тях се обучават в две професионални направления - „Медицина“ и „Стоматология“.
Най-много висши училища (27) има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само две висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район - 50, а най-малко в Северозападния - 14.
Националната карта на висшето образование се актуализира ежегодно, а информацията от нея се използва за определяне на държавната политика в сферата, включително приема в определени направления и специалности и разкриването на нови университети или филиали. Целта е да има балансирано развитие на мрежата от висши училища, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!