Кои българи ще взимат по-ниски пенсии с парите от частните фондове

З а някои пенсионери сумата, изплащана от частния и държавния фонд ще бъде по-малка, отколкото, ако получават пенсия само от НОИ.

„Според мен това е много мотивиращо за тези, които работят честно. То ще се случи на онези, които са работили в сивия сектор или нарочно са плащали социални осигуровки на много ниски нива. От първата партида, които са предимно жени и ще имат право на пенсия на 61 години и нещо през 2021 г. това са ще са около 20%”, коментира в ефира на „Здравей, България” по NOVA икономистът Владимир Каролев.

Той подчерта, че най-големият частен пенсионен фонд в България е под управлението на австрийска компания с 200 години опит в този бизнес, има и холандци, а и българските мениджъри не са лоши.

Манолов: Българите вече не искат да работят за малко пари

Каролев посочи, че парите в частните фондове са в лични сметки, докато тези в НОИ са общи.

„Моят съвет е, хора, самите вие искайте да се осигурявате на реалните си доходи”, категоричен е икономистът.

„Няма ситуация, някой, който се осигурява на поне средна работна заплата, като събере пенсията от НОИ и тази от фонда, да получи по-малко пари”, заяви Каролев.

По думите му, когато смесената система от държавен и частни пенсионни фондове е била въведена в България от правителството на Иван Костов, е имало цел след 6 години 10% от стойността на пенсиите да идва от личните сметки, а остатъкът от НОИ. Само че парите в частните фондове са стигнали само до 5% от цялата сума. Причината е масовата практика работниците да се осигуряват на минималната заплата. Така съседна Румъния, където системата е въведена по-късно, вече ни е изпреварила.

„Солидарната система винаги трябва да я има. Но тя трябва да е поддържаща. Знаете ли кои са най-богатите пенсионери? Японците. Защото в Япония на държавна пенсия разчитат само служителите в публичния сектор. А другите, които са в частни фирми, плащат съвсем малка вноска в държавната солидарна система”, заяви Каролев.

Той коментира и данните на БНБ, че българските емигранти са изпратили в България рекордната сума от малко над 1,1 млрд. евро.

„Синът ми работи в Лондон. Аз нямам нужда да ми помага, слава богу. Но има много ниски възможности за инвестиции там. Например лихвеният процент за депозитите е близо до нулата. Тук е малко по-голям. И вече трета година синът ми прави инвестиции в България. Юпи е, с доста високи доходи в банковия сектор и не е изключение”, каза Каролев.

„Тези, които берат портокали и маслини в Гърция например, с парите от това живеят в България. Значителна част от парите на емигрантите отиват за потребление, за спестяване или за ремонти на жилища. Това е доста позитивно”, смята икономистът.

„Криза в Европа няма, нито рецесия. Има намаляване на икономическата активност в някои държави. Не случайно в следващите три години в България се планира икономически ръст над 2,5%, даже догодина е 3,3%”, поясни Каролев.

„Българите и въобще източноевропейците, работещи в ЕС, са почти последните, които може да бъдат уволнени, поради факта, че са по-мотивирани. Доказано е, че когато човек е с по-ниски спестявания и доходи, той е по-мотивиран. На мои познати, които работят в туризма в Гърция, работодателите им дават бонуси и предплащане за следващия сезон, за да си гарантират, че ще работят с тях и догодина. Там не можем да търсим рискове за бюджета”, каза Каролев.

Според него това, че емигрантите са един от основните източници на инвестиции в България, не е непременно лошо.

Емигрантите са най-големият инвеститор в България

„Това не е нещо, което да не се е случвало в историята на света. Ирландия само преди 30 години е била втората най-бедна държава в Европейския съюз и основните ѝ приходи са били от ирландци, работещи в чужбина. За 30 години това се промени.  Винаги съм казвал, че хората, които работят в чужбина, работят по-усилено,отколкото в България. И обикновено изкарват по-високи доходи. Значима част от тях се връщат, след като поработят известно време навън, с нови умения и с нова работна етика. Това според мен е положително за страната. Негативното е, че тези хора са откъснати от родината си и близките си”, заяви Каролев.

Той подчерта, парите от емигрантите са частни и евентуалното им намаляване няма как да се отрази на държавния бюджет.

По думите му, средствата идващи от българите в чужбина са много повече от отчитаните официално, тъй като всеки може да внесе в България до 10 000 евро, без да ги декларира на границата.

Икономистът коментира и проблема с растежа на заплатите в България.

 „Когато се увеличават заплатите в държавния сектор, в частния сектор има натиск и те да ги увеличат, и това винаги се случва. Ако погледнете цифрите от 2000 до 2018 година само в две години в държавния сектор има по-високо увеличение на заплатите, отколкото в частния. Едната от тях е годината на кризата – 2009. Всяка година в частния сектор заплатите растат с по-висок процент. Наскоро излязоха данните за първите 9 месеца на тази година. Има близо 11% ръст на заплатите, в сравнение с същия период на предишната. Толкова за кризата в България”, посочи Каролев.

„Много добре каза министърът какъв е бюджетът – той е реалистичен, балансиран и разумен. За мен най-важната дума е балансиран. Както при бюджета на едно физическо лице – не може цял живот да живее на заем, защото децата му ще плащат. Догодина е първият бюджет на България, който е планиран с нулев дефицит. Второто положително нещо е, че догодина е първият бюджет от много години, в който няма увеличение на данъците. ГЕРБ се хвалят, че не са качвали данък общ доход и кооперативен данък. Това е вярно, но те години наред качват нещо, което хората по-трудно виждат, освен ако не са грамотни икономисти. Когато качваш социалната осигуровка, това е данък върху труда. Когато качваш максималния осигурителния доход, това също е данък за тези, които работят на тази сума, а обикновено те са най-производителните хора в икономиката”, счита Каролев.

„Другото нещо, което е положително в бюджета за догодина, е, че има много по-изразен фокус върху здравеопазването и образованието. Но тук има и негативен аспект – увеличението на калпак. Продължава голяма част от дохода на един учител да се формира от това, колко години е работил в системата, а не какво допринася за нея”, заяви Каролев и добави, че родителите и децата трябва да оценяват учителите.

„Няма дефицит на учители. Това е един от митовете, разпространявани от профсъюза на учителите. Има застаряване на учителите. А причината е, че младежите, завършващи педагогика знаят, че каквото и да правят, заплатите им ще бъдат много по-ниски от тези на учителите, работили дълги години”, смята Каролев.

„В здравеопазването пък е тотален, не знам дали е точната дума, батак. В здравеопазването се нарушават законите всеки ден, защото иначе болниците не могат да се издържат”, подчерта икономистът.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram