М юсюлманите у нас имат най-голямо доверие към Турция и президента Реджеп Ердоган сред чуждестранните лидери и сред останалите страни. То е нараснало с близо 10 на сто в сравнение с 2011 година. Това показва проучване за нагласите и тенденциите сред мюсюлманската общност в страната на "Алфа Рисърч".
68,4 на сто казват, че имат доверие на Турция в сравнение с 58,8 на сто през 2011 година. Следват Германия, Русия и Франция, а към САЩ доверието е най-ниско - едва 17,2 на сто. В сравнение с последното такова проучване - през 2011 година, то е спаднало с 8 на сто.
От световните лидери мюсюлманите у нас одобряват Ердоган (48,8%),
Ангела Меркел (44,5%), Владимир Путин (42,6%) и Барак Обама (23%).
Проучването показва ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата, но и известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани през този период.
Отбелязана е и висока степен на неодобрение към терористични организации и още по-голямо неприемане на тероризма в сравнение с 2011 г.
68% не одобряват "Ал Кайда", а 64% "Ислямска държава". Одобрението към тях е съответно 0.5% и 2.8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета. Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал.
И през 2016 г., както през 2011 г., сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения.
Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност, показват данните.
Мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус.
63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева (при средно за страната 35%, според националните представителни проучвания); за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева.
8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция. За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г.
Общността поставя най-високо семейството (96%) и родът (80%). След тях като много важни в живота се определят работата (78%), приятелите (68%) и религията (51%). Много важно значение се отдава на възпитанието на децата в уважение към: възрастните (94%), мъжа в семейството (88%), жената в семейството (86%), страната, в която живеят (75%), религията (64%). В сравнение с 2011 г., през 2016 г.се засилва ролята на родителите при вземането на важни за децата им решения.
86% смятат религията за важна в техния живот.
Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия.
Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%. През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, че именно това е групата, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока.
Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016). Наблюденията в теренните проучвания сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина.
По обсъждания в обществото въпрос за носенето на забрадки в училище
– против са 55%, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. Не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб) 54%, не могат да преценят – 24% и одобряват само, ако жената сама желае това, 21%.
Въпреки придържането към Исляма, сред мнозинството мюсюлмани надделяват общочовешки (нерелигиозни) критерии за добро и зло. Беше направено сравнително измерване,
отнасящо се до три прегрешения в Исляма
– мюсюлманинът да се покланя и на други богове освен Аллах (многобожие), убийството и прелюбодейството. На въпроса - кое е най-осъдителното от тях - 65% отговарят „убийството”, много по-малко – 24% - „многобожието” (което е най-тежкият грях според Исляма) и само 5% - „прелюбодейството”.
Дистанция е налице по отношение на бежанците.
Сред мюсюлманите у нас се очертават две групи. Първата от тях (38%) е настроена рестриктивно – „България да не приема никого“. Втората (39%), се състои от по-умерени мнения - да има прием на бежанци, но той да бъде регулирани чрез квоти от ЕС, или чрез ограничения от страна на държавата.
Външен фактор, който влияе върху религиозността на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения, като за петгодишния период има спад с 13 пункта. В същото време се е увеличил с 5 пункта - на 12% - делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция. 6% предпочитат за духовно образование Саудитска Арабия.
Външният фактор, който бележи най-голяма динамика
на влияние върху българските мюсюлманите, е Турция, с която те имат дълбоки исторически, културни корени и емоционална обвързаност.
През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1.1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. 1.4%).
