К онфедерацията на независимите синдикати в България (КСНБ) провежда акция "За правото на сдружаване и достойни заплати!" в София по случай 1 май - Деня на труда и международната работническа солидарност.
Движението в района на площад "Орлов мост" беше блокирано за кратко.
Синдикатите развяха българско знаме, което е няколко десетки метри дълго.
На входа на парк "Борисова градина" експерти раздават материали с основните искания на КНСБ и ще разговарят с гражданите.
"Основната причина да сме в по-протестен вид, на празника си, е, че в бюджета за 2023 не виждаме увеличение на заплатите в бюджетните системи", каза пред журналисти президентът на КНСБ Пламен Димитров.
"Изключение правят педагозите, но само в средното образование. Във висшето образование има сериозни проблеми, добави той. В културните институции парите дори са намалени, което за нас е нелогично и необяснимо", каза още Димитров. "В държавните медии също не виждаме средства за увеличение на заплатите", посочи президентът на КНСБ.
"Инфлацията за последните две години е около 30%. Всеки може да направи сметка за неговата заплата дали е пораснала с 30%", каза Димитров.
От КНСБ искат и 850 лв. минимална заплата от 1 юли. От 1 януари 2024 г. минималната заплата ще стане 950 лв. според КНСБ, ако бъдат приложени действащите текстове в Кодекса на труда.
По думите на Димитров на човек са нужни 1400 лв., за да се издържа, но само 1/3 от българите получават подобни средства на месец.
Днешният ден се отбелязва от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889 г.), сочи справка на "Справочна информация" на БТА. През 1890 г. е и първият опит в България да се чества Денят на труда по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!