Н алага се да действаме спешно и във възможно най-кратки срокове да намерим и юридическо, и финансово решение на проблемите с жп тунела в района на Вакарел. Това каза вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов пред журналисти. Той провери днес напредъка на строителните работи по железопътния участък Елин Пелин – Септември.
Инспекцията започна от новоизграждащия се железопътен тунел в района на Вакарел.
По отношение на лот 1 от участъка, Караджов каза, че в него се намират двете тръби, които ще бъдат най-дългите не само в България, но и на Балканския полуостров. Той е с обща дължина на двете тръби 13 км. По думите му въпросите, които касаят тунела, са доста тежки.
Той каза, че е проектиран лек крепеж за тунел, който започва да не издържа. По думите на Гроздан Караджов той е целият на вълни и поддава. Преди две години и половина са започнали укрепителни работи и допълнителни крепежни елементи. Според министъра това дава някакъв ефект, но не пълен. Караджов каза, че се налага трето проектиране, което се прави в момента, и с него не се забелязват никакви проблеми.
„За съжаление, то е много по-скъпо от това, което заложено по проект, и лимитите, които законът дава, са вече достигнати“, добави още Караджов.
По думите му това, което му предстои като задача, е да се намери юридически вариант, вероятно чрез нова обществена поръчка, за тежките крепежи, които са необходими за тунела. Той каза, че е много неприятно, че проблемът е на три години и никой не го е решил из основи. Гроздан Караджов посочи, че тунелът е на вълни, защото конструкцията е проектирана като „лека конструкция“ и почвата, която е в него предимно глина и пясъци, не може да бъде укрепена с лек крепеж, а трябва да е с по-сериозен. Той добави, че е пробвано с по-силен крепеж, но това се оказва невъзможно.
По думите на Караджов, още преди три години, когато е започнало прокопаването на тунела, е станало ясно, че проектът не отговаря на геологията, но въпреки това строителството е продължило. Преди две години и половина са започнали укрепителни работи – допълнителни анкери и допълнителни крепежни елементи, но това не е помогнало.
Досегашните опити да се прави тунел са били неуспешни и тунелът сляга и става на вълни, тоест имало е дори и пропадания, допълни Караджов.
Той увери, че още през тази седмица се надява да може да излезе с някакво предложение по този казус.
С колко ще се оскъпи проектът още не е ясно, но по думите на министъра са достигнати лимитите за непредвидени работи – тоест те са били използвани съвместно и с европейската програма, която го финансира, включително и специален анекс, сключен преди година.
„По предварителни данни, виждайки, че става дума за много сериозно преработване на проекта, вероятно ще се отиде към нова процедура, която да извършва, без да се спира работата по досегашните тунели“, обясни транспортният министър.
"Ще се търси ново юридическо и техническо решение, но то трябва да бъде остойностено, след което ще се търси диалог с Министерството на финансите. Проблемът е, че строителството трябва да бъде завършено до 2030 година, за да не бъдат загубени европейски средства", каза още министърът.
"Целта е 2029 г. да си пуснем тунела и да тръгне железницата, защото това е част от проекта да имаме по-бързи влакове, които да тръгват и да идват навреме", допълни Гроздан Караджов.
За останалите участъци няма такива данни за такива проблеми, обясни още той.
„Причината да дойда още в първия си месец на поста си тук са данните, които получих за тежкия проблем, с който се сблъскваме - лош конструктивен проект, вероятно базиран на лоша геология, който три години се мъчат да го залепят, за го закърпят по някакъв начин, но това решение не издържа и сега се налага да действаме спешно във възможно най-кратки срокове да намерим и юридическо и финансово решение“, разясни вицепремиерът.
Той допълни, че има уверение, че е открито конструктивно решение на проблема и в последните 50 метра в едната тръба на тунела състоянието е стабилно.
Иначе напредъкът е добър, близо 40% е изпълнено от проект, заяви Гроздан Караджов.
На проверката присъства и председателят на парламентарната комисия по транспорт и съобщения Кирил Добрев. Според него в последните три години по проекта се наблюдава абсолютно бездействие, никой не се е интересувал от техническото състояние на обектите и днес просто някой трябва да плати сметката.
"Проблемът на управлението досега е именно загубата на време и европейските срокове", каза Кирил Добрев. "Проблемите трябва да се решават, когато им е времето. Няма как една програма, която свършва 2030 г. да я решаваме 2028 г.", допълни той.
През септември 2022 г. започна изграждането на третия лот на жп участък Елин Пелин - Костенец, който включва трасето между Ихтиман и Костенец. Обектът е част от основната жп магистрала по направление Изток – Запад и e от изключително важният за България и съседните страни европейски коридор номер 8 и преминаващата TEN-T мрежа у нас, съобщиха тогава от Националната компания „Железопътна инфраструктура“.
СПРИ!" />
