Цените на основните стоки в България, Хърватия и Гърция: Къде пазарът излиза най-евтино

Р едица държави на Балканите обявиха бойкот на супермаркетите. Следващата седмица такъв е обявен и в България, а след това и в Гърция. Къде е по-евтино да напълним пазарската количка – в София, Загреб или Аспровалта? Екип на NOVA е тръгна на пазарен тур, за да сравни цените.

Два законопроекта за контрол над цените в парламента

Списъкът за пазаруване:

• Дезодорант
• Прясно мляко - 1л.
• Яйца - 10 бр.
• Свински бут - 1 кг.
• Масло - 250 гр.
• Хляб
• Тоалетна хартия - 8 бр.

БСП подкрепи обявения от четири организации бойкот на супермаркетите

Първото правило е да не купуваме продукти на промоция. Борна Шмер, репортер на N1 в Загреб, купува същите седем продукта в местен супермаркет. Същият списък взимаме и от една от големите търговски вериги в Гърция.

Време е за равносметка. В Гърция за продуктите платихме 37,18 лева, в Хърватия - 19,69 евро или 38,50 лева, а в България - 40,25 лв. 

В България излезе най-скъпо. Най-фрапираща е разликата в цената на яйцата - близо 1 лев по-скъпи в сравнение с тези в Хърватия. Свинският бут е с малко над 2 лева по-скъп в София. Най-евтино излиза пазарът в Гърция.

А докато сравняваме касовите бележки, ни прави впечатление, че пред супермаркета в Хърватия хората пред магазина се броят на пръстите на едната ръка. На огромния паркинг на шопинг центъра само първите два реда за автомобили са заети.

Елени е пенсионерка от Гърция, която някога е работила в Кресна. „Днес ходих до супермаркета. Много малко неща взех. Платих 25 евро за нищо”, казва тя. Подкрепя бойкотите на магазините на Балканите, макар че мероприятието не е толкова популярно в Гърция. Там е насрочено за 19 февруари.

„При нас по новините не казват нищо. Сега разбирам, че на 19 имаме бойкот тук”, казва Елени. Нейната равносметка е, че за година сметките ѝ са се увеличили двойно. Елени смята, че тази тенденция се случва и в България. И чака да види дали след бойкота ще има връщане назад.

„Тренд“: Почти половината българи искат овладяването на цените да бъде приоритет

Недоволството на гражданите поражда въпроса: Трябва ли да има механизъм за контрол на цените?

Темата коментираха в ефира на NOVA Александър Сиди от ВМРО и Никола Янков, икономист и бивш заместник-министър на икономиката.

„Цените на стоките са въпрос на конкуренцията между търговците, основно в сектори, където има голям брой производители и предлагане. Такива са повечето потребителски стоки. Ако искаме по-евтина стока, функцията на държавата би била да стимулира производството и влизането на повече конкуренти на този пазар, а не да установява контрол на цените. Това би довело до обратния резултат – изтегляне от пазара, намаляване на конкуренцията и на финала по-високи цени и дефицит”, заяви Никола Янков.

„Ние сме сравнявали цените. Проблемът е в една и съща верига. Търговците слагат безумни надценки. Ще дам пример с едно масло, в една и съща верига – в Германия, Гърция и България цената е различна. В България цената е 15 лева, в Гърция – 7,5. Дори в Гърция има промоция  с 59 гр. Отгоре. Проблемът е, че тук в България последните няколко години контролиращите функции на държавата да не се случват. Оттам много лесно и бързо веригите направиха картел”, смята Александър Сиди.

Янков също коментира, че картелът е незаконен. „Ако има незаконна практика за фиксиране на цени, уговорена между няколко търговеца, които имат доминантно положение на пазара и контролират цените, това е незаконно в страните с пазарна икономика, каквато е България. В ЕС има сериозни закони срещу това. Глобите са ужасяващи – стигат до 20% от оборота на търговеца. Комисията за защита на конкуренцията е органът, който трябва да се занимава с това”, заяви Янков.

„КЗК не е независим орган, който стои в страни от всичко друго. Той е част от целия този политически спектър в България, който последните няколко години беше разграден. Няма контрол върху нищо”, каза Сиди.

Повече гледайте във видеото!

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase