Касиране на изборите - Какво означава, кой има правомощия да го направи и пречки пред обжалването

С лед изборите на 27 октомври няколко партии вече заявиха, че настояват за касиране на изборите.

Сред тях е партия "Величие", която остана извън 51-вото Народно събрание с резултат от 3.999% при 4-процентна бариера.

Цялостно касиране на изборите поискаха и от партията на Радостин Василев - "Морал, единство, чест" (МЕЧ).

"Възраждане" също подкрепиха идеята и настояват за повторно преброяване на гласовете от изборите на 27 октомври.

От Алианса за права и свободи, фракцията около Ахмед Доган, също се обявиха за пълно касиране на изборите.

"Хаосът в държавата се задълбочава", заяви Слави Трифонов във Facebook и обяви, че и от ИТН ще искат частично касиране на изборите от 27 октомври. 

От "Продължаваме Промяната- Демократична България" също обсъждат възможността за частично касиране на изборите, съобщи БНР и припомня, че за сезиране на Конституционния съд са нужни подписите на 48 депутати. ПП-ДБ, ИТН и МЕЧ разполагат с общо 68 гласа.

Представители на гражданско движение БОЕЦ вече внесоха тази сутрин жалба към всички институции, които могат да сезират Конституционния съд за касиране на изборите - Народното събрание, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. 

Но какво представлява касирането на едни избори и кой има правомощия да направи това.

Кой може да нареди касиране на изборите?

Касиране на вота или проверка на резултатите в отделни секции може да се иска само от Конституционния съд.

Именно конституционният съд може да възложи и повторно броене на бюлетините, за да бъде проверен резултата.

Историята показва, че към момента с решение на конституционните съдии резултатът от избори е променян два пъти.

Веднъж, заради объркан протокол от секция в Русе са преразпределени 4 мандата, а вторият път заради нарушения при гласуването в Турция, през 2009-та, е взет един мандат от ДПС, който е даден на ГЕРБ.

Кой може да обжалва резултата от изборите?

Резултатът от изборите може да бъде обжалван пред Конституционния съд от кандидати за народни представители, партии и коалиции, които са участвали в изборите, но жалбата им може да бъде придвижена само от институциите, които имат това право.

"Чл. 150, ал. 1 от Конституцията казва, че 1/5 от народните представители, президентът, правителството, ВКС, ВАС и главният прокурор могат да сезират Конституционния съд", обясни проф. Пламен Киров, който е преподавател по Конституционно право в СУ "Св. Климент Охридски" пред БНТ.

Какъв е срокът за обжалване на изборния резултат?

Първата сериозна пречка са сроковете, в които изборите могат да бъдат обжалвани.

"Седемдневен е срокът, в който заинтересованите лица трябва да поискат от субектите, които имат право на инициатива да сезират Конституционния съд, след обявяването на финалното решение на ЦИК, в което ще бъдат изброени тези 240 народни представители, които тя обявява за избрани", каза проф. Киров.

"Изключително кратък срок, защото тук трябва да се аргументира искането, да бъде подплатено с някакви конкретни факти и да се посочат нарушения, които биха повлияли изборният резултат в конкретни избирателни секции", каза преподавателят по Конституционно право.

В жалбата трябва да бъдат посочени и конкретни доказателства, които могат да бъдат проверени. Освен това трябва да е ясно дали се иска касиране на избора на всички народни представители или се обжалват резултатите от конкретни секции.

"Ние за първи път в нашата страна имаме такава ситуация, когато резултатите са много близо до онзи момент, в който една партия или влиза в Народното събрание, или не влиза. Как се определят тези проценти", коментира проф. Румяна Дечева, експерт по изборно законодателство.

Единият вариант е доказателствата да сочат наличието на конкретни изгубени гласове за партията, която обжалва резултата. А вторият е да сочат, че отчетеният общ брой валидни гласове е грешен.

"Намаляване на броя на действителните гласове на другите партии, защото ние виждаме в някои секции доста странни неща. Като например боравене с химикалки и бюлетини, които навеждат на мисълта българския избирател, че има зрителна измама", коментира проф. Киров.

"И в този смисъл, ако се извадят онези секции, резултатите, на които приличат на резултатите, когато "Отечествения фронт" беше единствен участващ в изборите, то "Величие" ще имат достатъчно гласове, за да влязат, без други промени", обясни проф. Дечева.

Събирането на тези доказателства е втората голяма пречка пред обжалването на изборите.

"За да могат те да подплатят своите претенции с конкретни факти. Без да се посочи конкретно нарушение никоя институция просто на доверие няма да сезира Конституционния съд",каза още проф. Киров.

Ако все пък Конституционният съд бъде сезиран, той единствено може да възложи на експерти или пък да реши лично да брои бюлетини.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase