Р аздялата с алкохола е сред най-желаните новогодишни обещания, сочат проучвания.
Сега сме в периода на т. нар. "сух януари" (dry january). Предизвикателството, следвано от милиони хора, идва от Великобритания и означава цял месец без консумация на алкохол, разказва в репортажа си NOVA.
Преяли и понатежали след празниците, през януари разпускаме колани и крачим ведро към спортната площадка, докато си обещаваме – повече спорт и лично време, вместо алкохол, цигари и безразборно хранене.
Точно така мислела и британката Емили Робинсън.
Любителка на маратонското бягане, но и на чашката. Жената решила да спре алкохола за месец, за да подобри формата си преди дългото бягане.
Завидните резултати, които постигнала, й спечелили последователи, а днес, 10 години по-късно, милиони участват в "Сухия януари". Специалистите са категорични, че ползите от въздържанието са безценни – не само за духа и тялото, но и за джоба, като ни спестяват пари.
"Тези хора подобряват значително общото си състояние. Концентрират се по-добре, спят по - качествено и това остава във времето. Избистрят тена на кожата си, губят килограми. В по-дългосрочен план успяват да контролират консумацията си на алкохол и дори я намаляват. Често участниците в предизвикателството се обръщат трайно към спорта, като споделят, че преди това алкохолът им е пречил да спортуват", обясни доктор Фаредж Шерик.
Той е психиатър, преподавател и шеф на отделение по зависимостите в Ница. Твърди, че алкохолното въздържание, макар и кратко, винаги има ефект.
"Дори да смятате, че не можете да издържите цял месец без алкохол, опитвайте се ежеседмично да правите паузи от по един или два дни. Ползи има винаги и то значителни. Представете си, че така както вие имате нужда от почивка, черният ви дроб също се нуждае от такава", добави д-р Шерик.
Едно от последните проучвания на Световната здравна организация плаши с тревожни цифри.
Алкохолът е причина за смъртта на 300 хиляди души в Европа годишно или иначе казано – 800 души на ден. Консумацията на алкохол се обвързва с повече от 200 заболявания и смущения, сред които и някои форми на рак. А безвреден алкохол няма, категорични са специалисти.
"Нещо изключително важно, което не трябва да забравяме, е, че във всяка алкохолна напитка, независимо дали е по-слаба или по-силна, алкохолът си остава алкохол. Консумацията му се измерва в единици и независимо от градуса на напитката, то вредата върху организма е едната и съща, без значение дали ще изпием чаша вино, бира или малко уиски", разкри д-р Шерик.
И докато страдаме, че като нация често сме на опашката на всевъзможни класации, то в тази по консумация на алкохол на глава от населението сме шампиони – първи на Балканите и в топ 10 в света.
Българинът консумира средно 12.8 литра чист алкохол на година, а сред най-големите любители на чашката са Молдова, Литва, Чехия, Румъния, Ирландия и Финландия.
Според данни на Евростат в България се консумира алкохол за над 1.2 милиарда лева годишно, а продажбите на ракия за месец са нараснали със 193 процента.
"Вярно е, че алкохолът, особено в приятна компания, е удоволствие. Не бива да го стигматизираме, но той все така остава психоактивна субстанция, която трябва да консумираме с мярка", подчерта психиатърът.
Доктор Шерик, който работи с хора с различни зависимости, смята, че не количеството, а загубата на контрол върху чашката е сигналната лампа, която трябва ни алармира за проблем с алкохола.
"Консумацията на алкохол, която човек може да контролира, не представлява проблем. Затова с нашите пациенти работим в посока на това да управляват удоволствието. Да можем да си кажем – не, сега не е моментът, ще изчакам до довечера, утре или уикенда с приятели. Там, където медиците се намесват, е когато човекът не може да контролира своето въздържание. Често тези хора започват с една чаша и не спират докато не свършат бутилката, а там удоволствие няма. Затова посланието е - бъдете свободни в избора си да пиете или не, но не губете тази свобода", споделя медикът.
Тежката последна година и периодите на карантина са увеличили употребата на психотропни вещества с 25% и то при хора, които традиционно не посягат към тях.
"В проучването, което направихме в периодите на карантина, установихме, че хората са станали по-раздразнителни и тревожни. Това се е отразило и на съня им. 25 процента от анкетираните сигнализират за подобни симптоми. Хората са започнали не само да ядат повече и по-вредни храни, но и са увеличили значително употребата на алкохол, опиати и цигари", обясни д-р Шерик.
А как да заменим вредните навици когато сме разтревожени за бъдещето? Спортът и книгата са две от най-надеждните средства, твърдят специалисти и добавят, че неправилните източници на информация, особено свързани с пандемията, могат да бъдат също толкова токсични, колкото и алкохолът.
