"Как се пише?" - най-добрият помощник в правописа

„Език свещен на моите деди...“ - колкото и да обичаме българския език, предполагам, че на всеки от нас му се е случвало да срещне трудност при изписване на някоя дума. Или да се колебае за запетаята, която тъкмо е поставил. А онези сложни прилагателни имена, които ни примамват да поставим тире между тях – как да ги напишем?  

Не е нужно да отваряте големите речници, за да проверите. Отговорът е само на един клик разстояние – в сайта „Как се пише?“. Правопис, лексикални или граматични въпроси – там за всички езикови питанки има подобаващо обяснение с примери. 

Автор на сайта е Павлина Върбанова, доктор по български език. Тя не само че постоянно обновява съдържанието в него, но сега ни предлага и второ издание на книжния справочник „Как се пише?“. Там можете да откриете много полезни приложения, които ще ви помагат в пътешествията сред езиковите правила. 

Какво ни разказа за новото издание авторката и кои правила в българския език според нея трябва да бъдат променени – вижте в интервюто, което Павлина Върбанова даде за Vesti.bg.

Първото, което ми направи впечатление, след като отворих сайта, беше логото. То е изписано на глаголица. Каква символика е вложена в него?

Павлина Върбанова: Когато замислях сайта преди девет години, аз подходих практично и не съм се ръководила от някакви висши съображения, символи и т.н. Хрумна ми, че за основа на логото може да послужи първата дума от неговото име – КАК. После реших да обърна второто К огледално, за да е симетрично графичното изображение. Глаголическите букви са по-интересни, по-непознати и затова първо те се визуализират на сайта. Но ако задържите мишката върху логото, ще се появят кирилските букви. Специална символика не съм търсила и не съм влагала. Всеки читател може сам да прави свои асоциации. За себе си аз разчитам логото като символ на условността на писменото слово – както азбуката, така и правилата са променливи.

Какво Ви вдъхнови да създадете сайт, посветен на българския правопис? 

Павлина Върбанова: Липсата на такъв сайт в българското интернет пространство.

Трудно ли беше да реализирате проекта си? 

Павлина Върбанова: Мисля, че се оказа по-лесно, отколкото предполагах – поне от техническа гледна точка. Не сме срещнали кой знае какви пречки. А труд вложихме немалко.

Наскоро беше ДЗИ по БЕЛ. Получихте ли много въпроси от зрелостници и кои са най-често срещаните им езикови затруднения? 

Павлина Върбанова: В пощата на сайта и във Facebook получавам различни въпроси от хора на различна възраст и с различни занимания. Трудно е да се разбере кой е зрелостник. В редки случаи естеството на въпросите подсказва това. Езиковите затруднения на хората, които ми задават въпроси, са разнообразни. Не бих могла да кажа кои са най-често срещаните, без да съм направила статистика.

Как технологичното време, в което живеем, се отразява на правописа ни?

Павлина Върбанова: Според мен се отразява повече на видимостта на правописа ни. Пропуските в овладяването на правилата са явни за всички, които четат нашите текстове (при условие, че четящите добре владеят правописа).

Влияят ли и по какъв начин чуждиците в българския език?

Павлина Върбанова: На устоите на българския език не влияят по никакъв начин. А основата му е граматичната система. Чуждиците разширяват речниковия състав и навлизането им е естествен процес. Лексиката е най-подвижният и най-видимият езиков пласт, затова вероятно се създава впечатление, че английският език едва ли не превзема нашия, и това довежда до истерични писания в социалните мрежи най-вече. Нищо заплашително няма в това, поне в обозримото бъдеще. Граматичната система на българския език е стабилна, а именно тя определя същността му.

Скоро ще излезе и второто издание на книжния справочник „Как се пише“. Какво е по-различното от първото издание?

Павлина Върбанова: Второто издание е двойно по обем в сравнение с първото. Включила съм два нови раздела: за слято, полуслято и разделно писане на думите и за оформяне на документи – заявление, декларация, пълномощно, делово писмо, покана. Останалите раздели също са допълнени, особено разделът за пунктуация. Съществена част от второто издание са приложенията, които според мен ще бъдат често използвани от читателите за справка: списъци с думи, чийто правопис често се греши, с проблемни форми за мн.ч., с проблемен род (мъжки/женски); таблици с пароними (преписвам – приписвам) и с пунктуационни модели.

Има ли правила в българския език, които според Вас трябва да се променят?

Павлина Върбанова: Да, има и не са малко. Но според мен всички промени следва да са подчинени на обща концепция. Ако трябва да посоча една група правила, която остро се нуждае от промени, това са правилата за слято, полуслято и разделно писане, които от десетилетия тормозят не само зрелостниците, но и специалистите. Тези правила са зле замислени, трудно се прилагат, а логиката на някои от тях е известна само на създателите им.