Как Панама стана топ инвеститор в България

Н ад един милиард евро са вложили в България компании, регистрирани в Панама. Това става видно от статистическата база данни на Българската народна банка. Но макар че в таблиците за преките чуждестранни инвестиции огромните парични потоци от Панама са отразени, БНБ е пропуснала да подчертае това в периодичните си прессъобщения, пише Димитър Събев в Bodil.bg

Според последните данни от края на 2016 г., Панама е осъществила в България преки чуждестранни инвестиции на стойност 1,007 млрд. евро. Тази сума се равнява на 2,5 процента от всички преки чуждестранни инвестиции у нас. За сравнение, това е повече от инвестициите, осъществени у нас от фирми, регистрирани в САЩ (1,005 млрд. евро). Повече е и от инвестициите на Турция и Румъния, взети заедно.

Големите европейски банки крият 25% от печалбите си в данъчни убежища

Сочите Панама като "данъчен рай" - от там ще ви накажат

Публикуват в интернет документите от Панамалийк

През април 2016 г. на бял свят излязоха т.нар. „Документи от Панама”. Огромен масив от вътрешни документи на панамската фирма „Мосак Фонсека“ попадна в ръцете на журналисти. Те потвърдиха страховете, че голямата политика и светът на сенчестите финанси са се преплели в плътна симбиоза.

Уличеният в притежаване на офшорни сметки премиер на Исландия подаде оставка. Близки на руския президент Владимир Путин, бащата на бившия премиер на Великобритания Дейвид Камерън, президентът на Аржентина Маурисио Макри са само някои от разкритите политици, обслужвани от кантората „Мосак Фонсека“ – която е само един от глобалните офшорни брокери.

България също имаше своите „Панамски следи”. Но всяко чудо за три дни: след първоначалния скандал, се наложиха про-бизнес коментарите, че офшорните зони не са престъпни, нито аморални. Те били: „едно от средствата на бизнеса да се предпази от лошата държава, която иска да събира данъци”.

Междувременно политиците в България обезсилиха приетия през 2013 г. закон, пречещ на офшорните компании да се намесват в чувствителни за обществото сфери. Те отмениха стария списък на офшорните зони по Закона за корпоративното подоходно облагане от 2000 г. Сега, според българското законодателство, офшорни зони и офшорни фирми вече реално няма.

На този фон не е изненада, че офшорните инвестиции в България нарастват. Според данните на БНБ, към края на 2016 г. в България има кръгло 40 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. От тях минимум 2.817 млрд. евро са офшорни - вложени от 16 юрисдикции с „преференциални данъчни режими“. Сред тях са Британските Вирджински острови, Панама, Белиз, Сейшелските острови, Лихтенщайн и някои други тропически острови.

Офшорните зони имат изключително противоречива роля. От една страна, те са място, където се укриват престъпни пари от наркотици и проституция, както и авоарите на корумпирани политици. Според експертна оценка между 1980 г. и 2010 г. от България са изнесени в офшорни зони около 30 млрд. долара. Голяма част от тях са пари, взети от функционери на бившата комунистическа партия.

В офшорни зони крият парите си и големи мултинационални компании, които търсят „данъчна оптимизация“, тоест минимален дължим данък. В някои случаи това са компании на развити страни, които не искат да плащат високия данък в родината си, най-често САЩ. Корпорации използват офшорни зони и за „неоколониално ограбване”. Т.е. черпят от природните богатства на развиващите се страни, без да връщат почти нищо под формата на данъчни приходи.

От друга страна има и случаи, в които офшорни зони се използват за запазване на анонимност: като част от бизнес стратегия, или за предпазване от корумпирани враждебни държавни органи.

Специално за България обаче, офшорните финансови потоци най-често са свързани с противоречиви проекти, политическа корупция или със старите тоталитарни барони.

Оказва се, че 5,5 млрд. лв., или над 7% от всички преки чуждестранни инвестиции в България са офшорни. Но това не е всичко, има и „неофициални офшорни зони“, т.е. страни, които по негласно международно съгласие пазят анонимността на собствениците на капиталите и дават възможност за „данъчни оптимизации“. Такива в Европа са Кипър, Малта, Люксембург и отчасти Швейцария.

От изредените страни в България са осъществени общо 5,3 млрд. евро инвестиции. Това се равнява на 13,2% от всички. Така общо „неофициалните“ и „общоприетите“ офшорни зони са реализирали 20,3 % от всички инвестиции у нас, в размер над 8 млрд. евро.

И това не е всичко, тъй като някои големи индустриални държави предоставят възможности на чужди граждани, които на практика не се различават от офшорните. Такива в Европа са Австрия и Холандия. „Оксфам” (Oxfam), глобалната организация за борба с бедността, нарича Холандия „най-големия данъчен рай в Европейския съюз“ и изчислява, че от 33 възможни вредни данъчни практики, Холандия прилага 17.

Австрия заради географската си близост е особено привлекателна за „червените капитали“. Показателно е, че тя е в челните редици на Индекса за финансова секретност и се смята за по-важно данъчно убежище от Люксембург. Общо Австрия и Холандия са инвестирали в България 10,8 млрд. евро. За сравнение, инвестициите на Германия у нас са 2,5 млрд. евро.

„Лошите“ пари имат свойството да изместват „добрите“, това е стар и златен закон на финансите. Дали активизирането на офшорните инвестиции не дава обяснение за драстичния спад на преките инвестиции в България? През 2016 г. преките чуждестранни инвестиции са само 701 млн. евро, което е два пъти под средната годишна стойност за последните пет години.

Така идваме до може би най-важния момент: Панама се превърна в нарицателно за офшорна зона, но българите досега нямаха шанса да научат, че това всъщност е 13-тият по важност инвеститор у нас.

В базата данни на БНБ се вижда, че през първото тримесечие на 2015 г. от Панама са навлезли у нас залпово 1,456 млрд. лв. В следващите месеци инвеститори, регистрирани в Панама са вложили допълнително 170 млн. лв.

Чак през май 2015 г. БНБ оповестява, че Панама влага нещо у нас - дългови инструменти в размер на 21,7 млн. евро.

Да, възможно е да е станало „нещо“: фирмата инвеститор да е докладвала инвестициите си по-късно. Може компания от друга страна, например Холандия, да е продала своите инвестиции на регистрирана в Панама фирма и те изведнъж да са станали панамски…

Горчивият вкус остава: когато светът се тресеше от скандала на „Документите от Панама“, една топла страна с излаз на два океана тъкмо се беше наредила тихомълком сред най-големите ни инвеститори.