Как нови технологии позволяват токът да се съхранява при различни метеорологични условия

Н ационалният институт по хидрология и метеорология обяви - 2024-а е била най-топлата в България за последните почти 100 години. На този фон споровете около това дали държавите да се преориентират към производство на енергия от възобновяеми източници или да продължат да работят старите централи остават, съобщава NOVA.

Европа върви в посока затваряне на въглищни централи, макар че темата предизвиква критики. Като член на Евросъюза България е поела конкретни ангажименти и дори те да се отложат във времето, трябва да се мисли за преход към производство на чиста енергия и нейното съхранение. 

Освен това, цените на тока, добит от възобновяеми източници, са сред най-ниските. И ако в годините назад на възобновяемите източници можеше да се разчита, когато има слънце или пък духа вятър, сега новите технологии позволяват токът да се съхранява.

Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници в България бележи сериозно увеличение през последните години. Данните на Електроенергийния системен оператор показват, че за 2023-а ръстът е почти 60%.

Сред зелената енергия най-сериозен е скокът при слънчевите централи – над 140%. Електричеството, произведено от вятър, нараства с малко над 5 на сто, докато при биомасата се отчита сериозно намаление. При фотоволтаиците е и най-голямото увеличение като инсталирани мощности.

В миналото остават теориите, че токът, добит от слънце и вятър, оскъпява електричеството за бита.

"Не е вярно. Това беше разбирането в началото, защото тези технологии не бяха достатъчно добре развити, имаха нужда от някакъв вид подпомагане. България предоставяше такова до 2014 г., когато постигна своите зелени цели, които беше заложила до 2020 г. След това тази схема така и не беше възобновена. Но се запази приоритетното диспечиране, което означава, че тази енергия първа се пуска по мрежата. Ако се включат всички данъци, разходи, въглеродни квоти и т.н. това на практика е най-евтината електроенергия. Според различни експерти и политици въглеродните квоти са нещо измислено и то трябва да се извади от тази сметка", заяви председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.

А причината бумът при зелената енергия да се насочва към слънчевите централи, а не към вятърните е една – строителството на фотоволтаици се случва по-лесно.

"Вятърната енергия няма необходимия импулс. Едно от обясненията е, че фотоволтаичните проекти се завършват по-бързо, по-бързо се присъединяват към мрежата и една от причините е оценката за въздействие на околната среда, която е приложима за вятърни централи, но не и за фотоволтаични. Първоначално виждахме, че вятърната енергия страда от по-ниски цени. Със сериозното навлизане на фотоволтаици, в слънчевите часове те произвеждат страшно много, стига се до излишъци, цените падат на много ниски нива, дори виждаме и отрицателни стойности. В същото време вечерната енергия става все по-търсена. Така че този баланс се променя и съответно компаниите трябва да намират нови бизнес модели за пласирането на енергията. Традиционният подход - "строя някаква централа, независимо дали фотоволтаична, или вятърна, продавам на борсата и по този начин си избивам инвестицията", вече не работи. Необходими са допълнителни усиля да се оптимизира възвращаемостта от тази инвестиция", коментира още Стайков.

Допълнителните усилия пък минават през това да намериш начин да съхраниш произведената електроенергия, така че да я продадеш най-изгодно. Токът обаче е стока, която не можеш просто да сложиш в склада и да чакаш по-добри времена. Един от технологичните варианти са батериите. Системи, които в България тепърва започват да се изграждат, но пък със сериозен темп.

"Исторически електроенергията беше уникална стока, защото нямаше как да я съхраняваме. Представете си добре познатите батерии от нашите телефони или компютри, но сложени на едно място в един голям контейнер. Слънчевите централи произвеждат ток когато грее слънцето, а вятърните, когато духа вятърът. Нощем няма слънце и когато не духа вятър, очевидно перките не се въртят, но ние много добре можем да предвидим кога грее слънце и кога духа вятър. Съответно можем да направим план кога ще произвеждат тези източници, а моментите, в които не го правят, можем да съхраняваме част от електроенергията и да я местим в други часове на деня когато тя е необходима. Много е важно да се опростят процедурите. В България те са относително дълги и комплексни, но при соларите е най-лесно и най-бързо да се разработи един проект – отнема около 2 години, при вятърните паркове – поне 5, затова виждаме и повече инвестиции в соларни централи. Всъщност в момента икономически е по-изгодно да се инвестира във вятърни паркове, защото те произвеждат ток в тъмните часове на денонощието", подчерта председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов.

Компаниите, които притежават батерии, а те на практика са нещо като бурканите, в които се съхранява енергията във всеки един момент. На монитори може да се следи дали е изгодно да се съхранява енергия, или да се продава, за да стигне до потребителя.

"Основната цел на батерията за електроенергия е да се разрежда и да дава електроенергия на други потребители. Това, което сега и до 10 години ще се случва с инсталирането на системи за съхранение (батерии), е революционно. То променя изцяло концепцията на пазара за електроенергия, защото за пръв път в масов мащаб може да се съхранява", заяви Александър Захариев, стратегически директор на компания за интегрирани соларни решения.

Батериите не са единствената възможност за съхраняване на електроенергията, съществуват и други технологии. Ясно е обаче че индустрията вече има как да сложи тока в буркан, за да може да ползва все по-малко замърсяващи технологии.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase