К ак да разпознаем имитиращите от млечните продукти?
Това е въпрос с повишена трудност, но все пак ще ви дадем някои ценни насоки.
Съвсем скоро българските потребители ще могат да се възползват от промяна в закона за млечните продукти, според която ще бъдат уведомявани за имитиращ продукт в менюто на заведенията, разкрива NOVA. Наредбата предстои да бъде разписана, но дава повод да потърсим някои основни правила, по които можем да разпознаем имитиращите от млечните продукти.
На първо време, ето какво пише в Наредбата със специфични изисквания към млечните продукти на Министерството на земеделието и храните, в раздел II:
- в наименованието на имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко, се забранява използването на думата "млечен" или нейни производни
- в наименованието на имитиращите продукти са забранени обозначения, които показват или подсказват, че храната има свойства или характеристики на млечен продукт
- при поставяне на етикет върху имитиращите продукти, наименование "мляко" се използва само, за да се посочат основни суровини и съставки, от които са произведени
- при поставяне на етикет върху имитиращите продукти, в наименованието задължително се посочва "Имитиращ продукт"
- при поставяне на етикет върху имитиращи продукти, задължително се посочва количество и категория съставки като сурово мляко, мазнини и/или протеини от млечен произход
- при предлагане на имитиращи продукти, в обектите за дистрибуция те трябва да са поставени на отделни щандове или обособени за целта места, различни от тези, на които се предлагат млечни продукти.
От Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) също посочват, че редовно проверяват дали става дума за кашкавал, сирене, кисело и прясно мляко или имитиращи продукти. Оттам уточняват, че всяка седмица се извършва проверка, която да удостовери дали предлаганите стоки отговарят на условията.
"Ежеседмично взимаме проби от пазара от търговската мрежа заедно с асоциациите и неправителствените организации в бранша на млекопреработвателите, и ги изследваме както за съдържание на немлечни мазнини, така и за съответствие на млечните продукти с посочените показатели", коментира пред "Фокус" д-р Кремена Стоева, главен експерт в Дирекция "Контрол на храните" към БАБХ.
Тя потвърди, че аналоговите на млечните продукти, кръстени "имитиращи и съдържащи в състава си мляко" са разрешени за производство, но на етикета следва да не са обявени като млечни продукти и да е посочено съдържанието им като съставки. Така всеки потребител ще бъде предпазен от измама.
Според д-р Сергей Иванов от асоциация "Активни потребители" пък, има две основни разлики в състава на имитиращите и на млечните продукти.
"Имитиращите продукти са тези, в които са добавени растителни масла. По-широко добавяме там и продуктите с добавена вода. Това би трябвало да го пише на етикетите на продуктите, проблемът е, че не го пише. Най-сигурният ориентир да разпознаем, че има нещо нередно, е цената. Това не е гаранция, но сирене за 12 лева и кашкавал за 15 не са такива", заяви той пред БНР.
А според кулинарите, основните фактори, по които можем да се ориентираме за продукта, са няколко. На първо място, това е цената - килограм имитиращ продукт със сигурност не струва колкото килограм от качествената оригинална стока, независимо дали говорим за сирене, кашкавал, сметана и т.н. На второ е видът - при истинското сирене, при отчупване то е зърнесто, докато имитиращите продукти са гладки. При накисване истинското сирене се обезсолява, а имитиращият продукт се разпада. И разбира се, при етикетирането на едните пише "сирене", "мляко" и "кашкавал", а на другите "продукт за мазане", "продукт за пиене" и т.н.
Пълен списък на фирмите, които използват палмово масло в България можете да откриете ТУК.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!