Е дин българин на път за Италия спасява пътниците от автобус, като плаща горивото за превоза.
И не става въпрос за криза, студ и зима, въпреки че всички те присъстват в историята, а за уникален български абсурд, с който много хора просто са свикнали.
Вижте как снегът скова страната в нашата галерия
"Ще започна с фразата "Това може да се случи само в България!" Стартира разказът за изключителното пътуване на Деян Йотов, публикуван във "Фейсбук".
„Та да ви разкажа... реших и аз като обикновен гражданин на родната татковина и на европейското семейство за непланираното си пътуване в Европа(Та) да планувам пътуване с транспорт тип автобусен до нашата "кЕпитЪл", сиреч София(та)! Цел: по-евтино, пък и нали така правят всички европейци... Та, за да е пълна картинката си взех двупосочен, че и on-line дет' се вика за по - изгодно 10 %.
Затворени пътища, преспи и закъсали коли у нас
Тайните на "замръзнала" София през погледа на столичани
Красивата нова автогара "Юг" в Бургас ме посрещна топла, уютна и... леко празна! Качваме се в автобуса! 9 души! Първо впечатление: предното стъкло на т.н. Возило тип автобус - спукано, обстановка - ... мииии зле си беше... ноооо, мили приятели, интересното престои...
След има няма 100 км, сиреч в Сливен (някъде в града, беше тъмно и .... за Бога много студено, -10 ) бивам събуден (доколкото може да се каже че съм спал в иначе не толкова топлото возило) от странно затишие на загасен двигател и суетене от всички, посред града.
След кратко суетене наоколо в полу-сънено състояние разбирам следното.... О Боже, БоЖеее.... не е повреда… ГОРИВОТО НИ Е СВЪРШИЛО... няма дизел, няма..... ШОК.... след около час чакане и звънене на диспечери, шефове и т.н .... те казаха на шофьорите... "Ми... оправяйте се!"
Единия от шофьорите – Бай Георги (така му викаха) намери някаква връзка и (според мен) посредством полулегален способ, по стар български обичай, източиха с негов авер от друг автобус на фирмата от депо, някакво си, едва 35 литра дизел! Което по негово компетентно мнение, след кратко изчисление, щеше да ни стигне за... до... Стара Загора!
Ами сега... или по -точно "Ами после..." Та след стоене на минус повече от -10 градуса над час и половина, потеглихме славно със скромните 35 литра в резервоара.
По пътя Бай Георги, който беше един човечец на средна възраст минала отдавна 60 и неговият колега на видима възраст 45, започнаха да пребъркват празни джобове за някакви пари, да заредят гориво след като отново ръководството на фирмата им бе казало: "Оправяйте се..." (нещо на което и аз станах свидетел).
Излишно е да ви споменавам, че броженията в автобуса станаха непоносими .... шофьорите не знаеха как да обяснят на хората че имат лимит на горивото и не им дават пари за още и че това е политика на фирмата!?
Та да продължа за джобовете... "остъргаха" милите едва някакви 80 лева, които щяха да ни стигнат за гориво до Пловдив, след като използваме това, което имаме до Стара Загора.
В автобуса вече бяхме станали около 15 души (след като взехме и хорицата с малките деца от Сливен, които чакаха на гарата час и половина да дойдем от другия край на Сливен) Пет от нас гонеха самолет и стана вече "забавно".
След известно тюхкане и звънене на колеги за пари по пътя (които се оказа, че също нямаха) от страна на нашите шофьори, реших да взема нещата в свои ръце... нямаше какво друго да мислим всички се ослушваха, нищо че полети гонеха и типично по български мрънкаха за закъснението. Приближих се към тях докато те отново брояха въпросните 80 лева и им казах: "Гоня полет, в 9 трябва да съм в София, спирай на бензиностанция, ще ви дам още пари да заредим, само ви МОЛЯ хора да каратеее бързо!"
Последва спиране на бензиностанция "Лукойл", която се оказа със спуснати охранителни щори и само един чичко стои вътре и… познайте... приема само в брой, защото той с тия работи (ПОС терминали и пр.) не можел да работи.
Последва връщане към ОМВ, там работата стана! И така задружно със сметка от 200 лева, фактурирана на превозвача и с по една чаша кафе, автобусът потегли вече със завидните, обещаващи да ни закарат в София, 135 литра гориво.
Боже и това е само началото на едно непланувано поначало, но пък "организирано" пътуване! Чао България, Ciao Italy! Дет' се вика... "Дръж 'са, ид'а..."
