Интернет, съвременните тийнейджъри и психичното здраве

„Онлайн пространството може да бъде трамплин за успехите, уменията и щастието на младите хора, но то може да крие и много предизвикателства и рискове“. Това заяви Ивайло Спасов, директор „Комуникация за социално развитие“ в УНИЦЕФ България в предаването „Социална мрежа“ по Nova News. Организацията започна кампания в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите у нас, на която медиен партньор е и Нетинфо.

„От една страна, опасността е от педофили, екстремисти, пропагандатори на фалшиви новини. Но може да има и индиректно негативно влияние, идващо от световните инфлуенсъри, което създава нереалистични модели у младежите за това как да изглежда тялото им, какъв да е начинът им на живот, какъв да е статутът им“, посочи Спасов.

По думите му това е допълнителният елемент на натиск на средата – как да бъде харесван онлайн един млад човек, което се превръща в една втора действителност.

„Не бива лайковете да бъдат критерий за това дали си значим и същностен като човек“, каза още служителят на УНИЦЕФ. 

Кампанията на организацията и партньори цели да води открито диалог, за да може темата с психичното здраве на подрастващите да стане приоритет на обществото. Един от начините за това е, като се осветяват и лошите, и добрите страни на естествената за децата и младежите среда - интернет пространството. Също така, като се засилва критичното мислене на младите хора, като се подкрепят родителите, като се работи и с учителите, за да има цялостен подход, стратегически инвестиции и преодоляване на ключови състояния, през които тийнейджърите преминават. Статистиката показва, че 50% от всички психични разстройства се отключват до 14-годипна възраст. Затова този период е ключов за формирането на поведенията, нагласите, устойчивостта на младите хора, вкл. към стрес, депресия, тревожност, тормоз – които онлайн пространството катапултира в ситуацията на пандемия.

„Онлайн пространството трябва да има свои правила. Интернет не е нито лош, нито е добър сам по себе си, въпросът е как го използват хората. От там идва и кибертормозът като явление – като един отдушник вероятно на много проблеми и травми, които се натрупаха в обществото и покрай пандемията“, отбеляза Ивайло Спасов.

„В момента живеем живот, който преди 5 години щеше да е невъзможен, немислим дори. Дори училището ни е онлайн“, заяви 17-годишната Милена Радойцева от Втора АЕГ „Томас Джеферсън“, член на Младежкия панел към Центъра за безопасен интернет и на Детския съвет на Eurochild. По думите ѝ, макар тя да е представител на едно дигитализирано поколение, за младите хора като нея все пак е предизвикателство да се адаптират към новия начин на живот.

„Интернет пространството застава на мястото на училището. А училището е среда, в която ние се учим да общуваме, учим се на етикет, на дисциплина – и това малко или много ни беше отнето“, казва ученичката.

Според нея прекарването толкова време вкъщи и изолирани може да се отрази негативно на най-малките. Те все още не са се научили какво е да бъдеш физически на училище, важни са социално-емоционалните умения, които изграждат – като фундамент на функционирането им в обществото изобщо.

Също така има и други последствия – може да срещнем проблеми онлайн, като кибертормоз, и трябва да умеем да се пазим – добавя Милена.

„Родителите трябва внимателно да следят поведението на децата си“, отбеляза и Иглика Иванова, родител, преподавател и част от Коалицията за медийна грамотност. Промени в поведението, като загуба на мотивацията, незаинтересованост към всичко, свръхраздразнителност – това са все знаци, че с детето ни се случва нещо, каза още тя. По думите ѝ е важно да говорим повече с децата си и да се включваме в техния свят.

„Бих посъветвала и родителите да бъдат активна част в тази комуникация, било то чрез съвместни участия във видеоигри или интерес към съдържание, което децата консумират, или пък да потърсят начин да се включат в някаква група по интереси, за да общуват. Когато родителите малко или много са въвлечени в това, могат да създадат едно чувство на нормалност у децата“, отбеляза Иглика Иванова. 

По думите ѝ децата в първи и втори клас или децата, които сменят паралелката и са с нови съученици и учители, са особено уязвими групи, когато говорим за изолация, физическа дистанция и за преминаване към дистанционно обучение без необходимата подготовка на никого.

„Това рефлектира в затвореност, в сериозни вътрешни емоционални преживявания, което стана ясно и от изследване на УНИЦЕФ сред млади хора от миналата година“, казва още експертът.

„Родителите нито трябва да са свръхпротективни, нито да са незаинтересовани за това какво се случва с децата им. Не трябва да се изпада в крайности“, коментира и Ивайло Спасов.

„Децата са онлайн, не можем да ги накараме да са изцяло офлайн, няма и нужда. Затова нашето решение е да сме там, където са те – в интернет пространството. Там да създадем платформите, които ще им помагат да се свържат със специалисти, да четат вярното съдържание как да си помогнат психически, да изградят умения как да се справят при стрес, депресия, самонараняване“, добави той.

Целта на УНИЦЕФ е да създаде онлайн платформа за самопомощ и подкрепа (уебсайт и мобилно приложение) за тийнейджъри, която да е безплатна, леснодостъпна и атрактивна за употреба. Там те ще могат да намират информация за най-често срещаните психични състояния и практични съвети как да сами да си помогнат. В платформата ще бъдат представени и лични истории на младежи, преминали през различни емоционални и поведенчески промени. Младежите ще имат достъп до ресурси и контакти за организации, които могат да им помогнат. Платформата ще е полезна и достъпна и за родители и учителите, които са най-значимите възрастни в живота на всяко дете и млад човек и също трябва да са подготвени по темата психично здраве.

При наличие на голяма нужда от електронни услуги за психично здраве и на достатъчно набрани средства за подкрепа – като втора фаза на платформата УНИЦЕФ предвижда да създаде и онлайн система, която да свързва младежи в България с психолози, социални работници, младежки работници. Тя ще е лесно достъпна, безплатна и свързана с други утвърдени услуги за подкрепа в страната.

Повече за кампанията на УНИЦЕФ в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите в България „Отвъд усмивките. Как си всъщност?” и как заедно можем да помогнем на тийнейджъри и младежи да се справят със стреса, тревожността и депресията в условията на пандемия можете да научите на сайта на УНИЦЕФ.

Подкрепете УНИЦЕФ да създаде онлайн платформа за детско и младежко психично здраве, като станете БЛАГОДЕТЕЛ с месечни дарения от 5 лв. към УНИЦЕФ. Изпратете СМС с цифра 5 на 1021 или дарявайте онлайн на dari.unicef.bg. Основен медиен партньор на кампанията е Нова Броудкастинг Груп и Нетинфо