„Този човек има съседи, учители, съученици. Това е момче на поне 17 години. И това ми беше изключително странно, че никой, никой не го разпозна”, коментира в „Комбина” по NOVA приятелката на убития в Борисовата градина Георги Игнатов, това че заподозреният за убийството Йоан Матев, чиято снимка беше показана в медиите, толкова дълго време остана неразпознат.
В крайна сметка приятелката на убития, Лора, научила името на заподозрения от момиче, представило се като Стефания, което се свързала с нея чрез свой познат. Стефания е съученичка на Йоан. А приятелката на Георги сигнализирала в полицията, че момчето от снимката е разпознато.
Съученици на Йоан го разпознали, но премълчали
Йоан: Невинен съм, това по медиите са пълни лъжи
Арнаудова: Разследваме всички, премълчали за Йоан!
„Не знаят какво е да си от тази страна на случая и да го изпитваш отблизо, а те просто са странични наблюдатели и не им е било в интерес да кажат”, посочи приятелката на убития.
Момичето сподели, че след убийството на Георги е ходело в полицията и там се е взирало в лицата на хората и се е чудело, дали някой от тях не е убиецът. Тя призна, че е изпитвала недоверие в хората и на какво са способни те.
„Надявам се последното нещо, което е видял, да не е било лицето на убиеца”, каза приятелката на Георги.
„Беше много искрен. Държеше на думата си и беше много точен. Не искаше по никакъв начин да нарани някой”, спомня си момичето.
Тя посочва, че цялото внимание към нея я наранява. „Не ми харесва това внимание към мен. Пишат ми, пращат ми покани, въпреки че аз във „Фейсбук” не се пиша със собствената си фамилия. Не знам как ме намират.”
„Беше много добър спортист, много добър математик. Печелеше много награди от математически състезания. Има много неща, с които ще го запомним, но най-вече с неговата усмивка”, споделя от своя страна учителката на Георги. Тя добави, че вече трима нейни ученици не са между живите.
„Денят, в който се случи имахме нулев час по счетоводство. Той беше много нахъсан, тъй като неговата майка се занимава с това. И този нулев час той не дойде. В момента, в който извадих телефона си да го набера, влезе директорката. Първото нещо, което си помислих, беше: О, не само да не е това. После тя ни съобщи, че е бил наръган. Начинът, по който го представиха беше такъв, че мислехме, че е в болница. Дори искахме да го посетим. Но впоследствие стана ясно, че това няма как да стане”, спомня си един от съучениците му.
„След случката всички станахме много по-близки. Точно защото все още сме заедно, един вид той е сред нас”, добави друго момче.
Животът ще върне всичко на убиеца на Георги, смятат съучениците му. „Ние не сме съдници”, споделиха децата от класа му. „Спомените за него го държат жив. Ако можехме да му кажем нещо, щяхме да го питаме какво прави. Усещаме присъствието му понякога”.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!