Божидар Димитров: Иманярският интернационал на Балканите е единен последните години

И�н �нярският интернационал на Балканите работи много единно през последните години, каза в интервю за Агенция "Фокус" проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

Във връзка с констатациите на началника на сектор "Културно-историческо наследство" в Министерството на вътрешните работи главен инспектор Ангел Папалезов, че

иманяри от Македония ровят по обекти в България и обратно,

проф. Димитров коментира, че от години е установен „тесен контакт и "соработка" между иманяри и дилъри от отделните страни.

Съществува такъв иманярски интернационал, особено в пограничните области, но да се каже, че обхваща както комунистически интернационал всичките комунистически партии в света, ще бъде пресилено, уточни той.

Много иманярски групи във вътрешността на всяка страна работят самостоятелно, защото нямат нужда от такова сътрудничество, но в граничните райони, където границата практически не съществува, никой не може да попречи на контактите на иманярските групи, които ограбват миналото на своите страни, каза Божидар Димитров.

Иманяри и дилъри започнали да обменят информация и открити предмети, в зависимост от цените в отделните държави.

"Например, знаейки, че в България има търсене на икони, в северна Гърция доста църкви бяха обрани и иконите прехвърлени на българския нелегален пазар.

От наша страна много вървяха, т.нар. римски портрети от долината на Средна Струма,

като те се срещат и в долината на Места. Там една школа през римската епоха е изработвала т.нар. римски семейни портрети, мраморни, с дълбок релеф, с надписи, и те неизвестно защо, вървяха повече в Гърция, отколкото при нас, макар че и някои българи колекционери си направиха колекции от тези портрети. С Македония се обменяха най-често монети и бронзови римски фигурки", коментира Божидар Димитров.

Македонски иманяри веднъж ми признаха чистосърдечно, че научили съвсем случайно в Скопския музей, че в България се търсят такива работи. Когато отишли и дали 14 монети на цар Иван-Асен II, им казали: „Бугарско не ни трябва. Отивайте в България, там могат да ви дадат нещо". Тоест от самия Скопски музей са ги насочили към България, добави той.

"Иманяри, български и сръбски, работят заедно в крайграничните области, т.нар. западни покрайнини и Поморавието, разкопавайки усилено старинни калета, като трябва да се има  предвид, че става въпрос за български средновековни крепости. Такива са им и имената, например: на самата граница се намира Асеново кале - така се нарича онова, което може да се види от Погановския манастир", каза още Божидар Димитров.