„С банково дело се занимавам от 40 години. Все пак това ми е специалността. Първо, не е вярно, че българските служби не са знаели за съответните трансфери. Всеки един трансфер над 30 000 лв. подлежи на деклариране. Събира се информация по закона за мерките срещу изпиране на пари”, посочи в „Здравей България” по NOVA финансистът Емил Хърсев.
Той коментира информацията, че по доверителна банкова сметка в България, на български гражданин са преведени 140 милиона евро от държавната петролна компания на Венецуела. В момента по случая се води разследване от прокуратурата по сигнал от САЩ. Доверителната сметка в момента е блокирана с над 50 млн. евро. От нея са прехвърляни средства към близо 80 други банкови сметки.
„От март месец миналата година, специално преводите, които идват от този регион – Латинска Америка, изискват разширено проучване и съм абсолютно убеден, че българските банки спазват този ред и процедури”, подчерта Хърсев. „За това, че е имало такива трансфери, те са били наясно. Това го твърдя абсолютно отговорно”.
„Изпирането на пари е едно сложно престъпление. То е последващо. За да има изпиране на пари изобщо, трябва да е извършено предикатно престъпление. Трябва да са свързани с престъпна дейност. Ние не можем да знаем в България как това престъпление някъде другаде е извършено. И когато съответните служби в друга държава са установили предикатоното престъпление и къде е извършено, ние сме взели мерките предвидени от закона”, поясни Хърсев.
Според него българските власти трябва да се възползват от това, че в момента Венецуела е в центъра на световното внимание, за да кажат много ясно, без всякаква следа от самообвинение: „България е едно място където банките са конкурентноспособни и могат да бъдат използвани като обслужващи финансови институции”.
Финансистът подчерта, че преди сигналът от САЩ парите, превеждани по доверителната сметка, са изглеждали легални. „Ясно е, че произхождат от продажба на петрол. Какво нелегално има в това?”.
Хърсев добави, че според българските закони и европейските директиви, съответната банка, където са превеждани сумите, е длъжна да следи за пране на пари и да вземе мерки при установяване на такова.
„Забележете, че българската банка е третата финансова институция, през която са минали тези пари. Ако е имало някакво съмнение, кореспондентските банки, през които всъщност постъпват парите, също е трябвало да вземат мерки”, заяви Хърсев.
Той добави, че познава лично титулярят на доверителната сметка, на която са превеждани парите - адвокатът Цветан Цанев.
„Цветан Цанев е доктор по право. Защитил е докторантура в Германия. Един уважаван адвокат. Имаше кантора в Германия. Практикуваше адвокатска дейност в Швейцария. Не знам дали продължава. Не съм го виждал поне от 3 години. Но такъв човек много трудно би нарушил закона”, категоричен е Хърсев.
Той подчерта, че и в момента Венецуела не е ембаргова държава, а и сумата не е голяма – „става въпрос за два кораба с нефт”. Хърсев добави, че българската финансова институция, в която е открита доверителната сметка, е една от шестте проверявани от Европейската централна банка в рамките на подготовката за присъединяване на България към банковия съюз на ЕС.
Според Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията обаче е важен и контекстът на събитията.
„В малка българска банка влизат едни 140 милиона от Венецуела. Това не е много типично по принцип за българските банки. Венецуелската петролна компания изважда едни пари и с тях купува храни – това е банкерската лява теза. Обвиненията на американските и западноевропейските политици, а след това служби, са, че с тези пари не се купуват храни. Вместо това средствата се превеждат по лични сметки”, посочи Безлов.
По думите му така се източва финансов ресурс от венецуелската държава за момента, когато режимът на президента Николас Мадуро падне.
Безлов даде пример с нелегалния износ на каптагон от България към Близкия изток в последните години на комунизма, когато е използвана подобна схема за пране на пари.
„Много е сложно да се каже какво точно САЩ смятат за незаконно” в цялата схема с превеждането на средства от Венецуела, отчете Безлов. „Тези аргументи ние не ги знаем”.
В края на януари САЩ обявиха санкции срещу венецуелската държавна петролна компания „Петролеос де Венесуела”, припомня Vesti.bg. Мерките целят да блокират активи на дружеството на стойност около 7 млрд. долара и да предотвратят транзакции за 11 млрд. долара през настоящата година.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
