Г одина, откакто започна демонтажът на Паметника на Съветската армия.
Стартирал на 13 декември, той остава един от най-спорните моменти в обществените и политически дебати в страната.
Нека си припомним дългия и противоречив път на паметника – от изграждането му, до проявите на вандализъм, размяна на критики между София и Москва, вътрешнополитически конфликти и протести.
Разногласията относно Паметника на Съветската армия са вкоренени назад в историята му. Българите не могат да се съгласят на какво всъщност е този монумент- на комунизма или на окупационна сила, завладяла България.
Историята на монумента в Княжеската градина
Монументът е построен през 1954г., десет години след като СССР обявява война на нашата страна на 5 септември. Съветската окупация официално продължава до 1947 г., когато е сключен Парижкият мирен договор.
Съоръжението представлява близо 40 метрова база с 8 метрова централна фигура и няколко странични композиции, които изобразяват съветски войник и по-ниско от него българско семейство.
Тази година беше направено допълнително разкритие за структурата на Паметника на Съветската армия. Трайчо Трайков, кметът на район „Средец“ в София, влезе в пространството под монумента и публикува снимки на голяма зала с колони, които подпират конструкцията.
През годините има два по-сериозни опита за демонтаж на паметника. Един в началото на 90-те години на миналия век, когато процедурата не стига до край, тъй като паметникът е държавна собственост и решението на Общинския съвет е анулирано. И втори - преди около три години.
„През 1949 г. Вълко Червенков решава да изрази за пореден път голямата си любов към Съветския съюз и Сталин като издигне този паметник в сърцето на София”, разказа доц. Тодор Чобанов, историк, бивш зам.-кмет на София.
Вандализъм и Червената армия
Монументът в центъра на София многократно е бил обект на вандализъм, което е точка на напрежение между руското външно министерство и част от българската дипломация.
Един от най-ярките примери за това напрежение е когато в нощта на 31 октомври 2017г. неизвестни лица написаха върху Паметника на Съветската армия „100 години ционистка окупация”. Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, направи изявление, в което определи вандализма като особено циничен взимайки в предвид, че "по време на Втората световна война, благодарение на нашите воини, бе предотвратявана депортацията на евреите от България и така бяха спасени около 50 хиляди души от смърт".
Коментарът на Захарова предизвика възмущение на държавно и гражданско ниво.
Президентът Румен Радев определи изявлението на Захарова като дълбоко непознаване на историята или опит за провокация. Българското външно министерство отговори на руските си колеги, че не Червената армия, а българите са спасили 50 000 евреи от депортация.
През същия ноември на 2017г., Полша започна демонтажа на своя паметник на благодарност към съветската армия в центъра на Шчечин. Москва обяви, че с действията си Полша нарушава споразумението от 1992-1994 г., за съхраняване на съветските военни паметници на нейна територия.
В началото на октомври 2018 г. Захарова отново призова "ръководството на България" да прекрати "зачестилите в последно време случаи на вандализъм".
Руската федерация изрази официално възмущение от оскверняването на монумента. „Принудени сме за пореден път да питаме: кога най-после вандализмът срещу паметника на борците с нацизма ще бъде спрян?”
Тази позиция доведе до спекулации, че искането за удължаване на ареста на Траян Димитров във връзка с вандализъм на монумента, е направено от прокуратурата под руски натиск, тъй като такава мярка обикновено се налага при много по-тежки престъпления. Димитров изписа със спрей върху Паметника на Съветската армия „Refugees welcome, Le Pen go home” (Бежанци, добре дошли, Льо Пен - отивай си).
Пълномащабната руска инвазия в Украйна започна на 24 февруари, 2022г., след близо десетилетие на ескалиращо напрежение от страна на Москва. След началото на войната в Украйна паметникът все по-често ставаше обект на вандализъм.
Кметът на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков съобщи, че възлага преместването на монумента, „ след като ненадейно се оказа, че целият СОС минус БСП подкрепя и очаква такава стъпка “ ден след началото на войната.
Той посочи, че решението за преместването на спорния исторически обект датира още от 1993 г.
Три дни по-късно се състоя протест пред паметника на Съветската армия.
Демонстрантите изрисуваха с боя монумента. Властите задържаха за 21 часа непълнолетния Никола Генов, който заедно с приятелите си е изписал „Спасете Украйна“ върху паметника.
Войната между Киев и Москва допълнително нагнети напрежението относно Паметника на Съветската армия и доведе до сблъсъци между две групи протестиращи на 4 и 5 май 2022г. Едните демонстрираха срещу руската агресия в Украйна, другите бяха проруски демонстранти.
На 9 май дрон боядиса Паметника на Съветската армия с цветовете на Украйна в знак на подкрепа. Септември месец неизвестни лица размазаха червена боя върху надписа на монумента, гласящ "На съветската армия освободителка от признателния български народ".
Чия собственост е монументът?
През годините са обсъждани множество планове за демонтаж или преместване на паметника, но собствеността на монумента е допълнително усложнение. Той е държавна собственост, но се намира на общински терен в Княжеската градина.
На 9 март 2023 г. Столичният общински съвет (СОС) одобри решение за искане към държавата за преместване на паметника. Предложението включва преместване на скулптурите и барелефите в Музея на социалистическото изкуство или на друг подходящ терен извън центъра на София. Решението беше подкрепено от 41 общински съветници от "ГЕРБ-СДС", "Демократична България" и други, а 13 представители на "БСП за България" гласуваха против.
Протести съпътстваха обсъжданията – напрежението пред Столичната община ескалира, демонстранти хвърляха яйца и заляха входа на сградата с червена боя.
Служебният премиер Гълъб Донев призова политиците да отложат темата за след изборите, за да не се задълбочава разделението в обществото.
На същия ден СОС одобри доклад, възлагащ на кмета Йорданка Фандъкова да поиска от държавата преместване на Паметника на Съветската армия. Решението бе прието след продължителен дебат.
На 17 март Захарова определи премахването на паметника като "дива инициатива" от "евроатлантистите", а на 5 април руското посолство изпрати нота до българското външно министерство заради оскверняването му.
На 8 май БСП-София възстанови счупена плоча на паметника без разрешение, което предизвика остри критики от "ГЕРБ-СДС" и "Демократична България". Марта Георгиева от ДБ определи действията като "национално предателство", игнориращо решението за демонтаж.
„Паметникът на Съветската армия в София няма историческа или военна стойност“, заяви бившият министър на отбраната Тодор Тагарев по повод споровете около 9 май. Общинските съветници от БСП поискаха оставката на кмета Йорданка Фандъкова, обвинявайки я във възпрепятстване на честванията с ограничения като спиране на осветлението около паметника.
На 28 май 2023 г. паметникът стана обект на вандализъм с надпис „Демонтаж“, изписан с червена боя.
На 13 юни 2023 г. СДС настоя за незабавно изпълнение на решението на СОС за преместване на монумента, възлагайки на своите депутати да изискат действия от Министерския съвет и областния управител.
С решение на Министерски съвет от 2 август статутът на Паметника на Съветската армия в Княжеската градина беше променен от публична на частна държавна собственост, преминавайки под управлението на областния управител Вяра Тодева. Тя посочи, че преместването изисква дълга процедура, включваща проектиране и съгласуване.
На 9 август „Левицата!“ организира палатков лагер в защита на паметника, подкрепен от „Възраждане“ и „БСП за България“. Мая Манолова заяви, че лагерът ще остане до отпадането на заплахата за демонтаж.
На 11 август областната администрация съобщи, че няма конкретен срок за преместването, тъй като са необходими експертни оценки и инженерни проекти. На 15 август започна изграждането на строителна ограда около паметника.
На 17 август гражданското движение БОЕЦ организира протест, докато областната администрация обяви изготвянето на План за безопасност и здраве за паметника.
Председателят на СОС Георги Георгиев съобщи, че Архитектурен конкурс ще решава съдбата на Паметника на Съветската армия.
На 25 август паметникът беше заграден с високи огради по заповед на областния управител Вяра Тодева. Според Трайчо Трайков, това се дължи на предписание от район „Средец“ заради опасността от разместени и разлепени плочи.
На 7 декември Областната администрация поиска незабавно премахване на паметника поради опасност за гражданите, като посочи липсата на поддръжка през последните 70 години.
На 12 декември Тодева обяви, че ще бъде изградено скеле, а най-високите фигури ще бъдат демонтирани, сортирани и съхранявани, с последваща обществена поръчка за реставрация.
Същият ден протест временно блокира Орлов мост. Събрали се граждани изразиха както подкрепа, така и несъгласие с демонтажа на монумента.
Демонтажът започна
На 13 декември започна демонтажът на Паметника на Съветската армия, като част от фигурите бяха премахнати под засилена охрана.
Тодева заяви, че демонтажът на фигурите на Паметника на съветската армия ще струва 260 000 лв, които бяха осигурени от правителството.
На 14 декември протестиращи блокираха Орлов мост, докато фигурите бяха пренесени в охраняем имот край с. Лозен. Областната управа сключи договор за 9 месеца, през които фигурите да бъдат пазени с охрана. Сега на ход е процедура, след която да стане ясно как точно ще бъдат реставрирани.
Административният съд в София разпореди да бъде прекратен демонтажа на монумента, но решението излезе след като беше премахната и последната част от паметника на 19 декември, 2023г.
Върховният административен съд (ВАС) обезсили разпореждането на Административен съд София-град, с което бе наредено да бъдат безусловно прекратени действията, по демонтиране на бронзовите фигури от „Паметника на Съветската армия“. Делото е образувано по жалба на Областната администрация срещу искания на сдружение „Изправи се.БГ“ и физически лица, които според ВАС нямат пряк и личен правен интерес от обжалването. Съдът постанови, че действията по демонтажа не засягат правата на жалбоподателите, а Административният съд е нарушил процедурите, приемайки искане без правно основание.
И въпреки че фигурите вече не са в центъра на София, паметникът остава зад 3 реда огради. Причината за това е, че ремонтните дейности продължават.
А заедно с оградите остава и разделението
В края на април махната част от плочите по монумента. Септември месец от "Възраждане" сигнализираха "Икономическа полиция" за евентуални корупционни практики, свързани с Паметника на Съветската армия в София и скелето, използвано за неговия демонтаж.
Предстои да се инициира архитектурен конкурс за пространството на бившия паметник, както и допълнително финансиране за реставрацията и консервацията на фигурите и барелефите от монумента, съобщи Вяра Тодева.
До момента нарязването, демонтирането, преместването и охраната на фигурите е струвало около 180 хил. лв., а първоначалните оценки бяха за 260 хил. лв.
За момента няма конкретни срокове или информация за бъдещето на пространството в Княжеска градина.
Vesti.bg изпрати записване до администрацията на областния управител на София, Стефан Арсов. Към момента на писане на статията няма отговор.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
