Главчев: Българската православна църква е една и е неделима

Т радиционното вероизповедания в България е източноправославното, а негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква (БПЦ). Това заяви от парламентарната трибуна премиерът Димитър Главчев.

Министър-председателят е на изслушване в парламента относно делото по вписване на Българската православна старостилна църква и предприетите мерки от страна на държавата и правителството – Министерство на правосъдието и Дирекцията по вероизповеданията – за защита на държавния и обществения интерес пред Съда в Страсбург и пред Върховния касационен съд. 

ГЕРБ предлага промени в Закона за вероизповеданията

Преди изслушването премиерът поиска да бъде допуснат в пленарна зала и директорът на Дирекцията по вероизповедания към Министерски съвет (МС) Георги Кръстев. 

Председателят на парламента доц. Наталия Киселова подложи на гласуване искането на премиера и то бе прието със 176 гласа „за“, 7 „против“ и двама „въздържали се“. 

„Т.нар. Българска православна старостилна църква води началото си от 1993 г., когато в София е открит параклисът на старостилците „Св. Спас“ и в Гърция под името Триадицки епископ Фотий е ръкоположен бившият преподавател в Софийската духовна семинария и асистент по старогръцки език в Софийски университет Росен Сиромахов“, каза Главчев и посочи, че се откриват енории в Бургас, Габрово, Плевен, Сандански и други градове в страната. 

БПЦ с позиция за втора православна църква

По думите му енориашите са около 2 – 3 хиляди. 

От 1993 г., обаче, подчерта той, с появата на епископ възниква нова паралелна църковна общност, която, независимо от ограничените си мащаби, дублира църковния живот и структури на БПЦ. 

„Регистрацията на Българската православна старостилна църква в Регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд (СГС) датира от 2011 г.“, добави премиерът. 

Главчев е категоричен, че традиционното вероизповедание в България е източноправославното, а негов изразител и представител е самоуправляващата се БПЦ. 

През 2013 г. съдът на три инстанции е отказал вписване на Българска православна старостилна църква. „Намерили са, че следва да бъде оставено без уважение искането за регистриране“, допълни премиерът и уточни, че въз основа на това решение Българската православна старостилна църква сезира Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). 

Становището на българското правителство през 2018 г. е, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба, тъй като от правна страна църквата-жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията, освен това е и налице „явно сходство на наименованието с това на Българската православна църква“. 

От своя страна ЕСПЧ констатира системен проблем във връзка със свободата на религията в България и посочва два вида мерки за отстраняване на констатираното нарушение. 

„Общите мерки следва да включват или изменение на тези законови разпоредби, или такова тълкуване на тези разпоредби, което не изключва регистрацията на вероизповедание въз основа на това, че има същите вярвания или практика като вече съществуващо изповедание, или същото наименование е вече съществуващо вероизповедание, ако двете не са буквално идентични или с толкова сходни във всички свои елементи, а не само с една дума като „българска“ и „православна“, обясни Главчев. 

„Комитетът на министрите приканва националният съд да разгледа всяка висяща или последваща молба за регистрация на църквата-жалбоподател в съответствие с изискване на решенията на ЕСПЧ. „Изисква бързо приемане на съответните законови промени“, добави премиерът. 

През 2022 г. постъпва нова молба от Българската православна старостилна църква за регистрация в СГС.

СГС иска ново становище от Дирекцията по вероизповедания, в което отново е посочено, че традиционното изповедание в България е източноправославното и негов изразител и представител е БПЦ, ръководена от Светия синод и се представлява от Българския патриарх, който е и Митрополит Софийски. 

Както на първа, така и на втора инстанция съдът оставя без уважение искането за регистрация на Българска православна старостилна църква. 

От своя страна Комитетът на министрите през 2024 г. отново приканва да бъде разрешена регистрацията на отделни православни вероизповедания със сходна православна доктрина, стига имената да не са напълно идентични. 

Главчев: Българската православна църква е една

Директорът на Дирекцията по вероизповедание към МС Георги Кръстев обясни, че към настоящия момент има само една такава регистрирана религиозна институция, която се нарича Истинно-православна църква.

„Нашето становище от съда се изисква пожелателно. За тази църква не е поискано такова съгласие, ние сме следили нейната дейност много внимателно. Към момента тя е практически юридическо „кухо“ юридическо лице, не осъществява такава дейност. Това е единствената друга институция, която се е опитала да се представи като изразител на българското православие“, съобщи той. 

Министърът на правосъдието Мария Павлова посочи, че няма практика да се наемат външни кантори и държавата никога не е била защитавана от външна кантора.

„България е в челната петиция по забавяне изпълнение на решенията, постановени от ЕСПЧ“, отбеляза тя. 

Главчев коментира, че има потенциална заплаха, защото може да въведе в заблуда някои от православните християни. „Няма как да навляза в съзнанието на толкова много хора и да оценя каква е заплахата, но тя съществува, извън закононарушението, което е извършено“, каза още той.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase