Гешев: Два месеца е срокът за разследване на хакерската атака срещу сайтовете на президентството и министерствата

Д ва месеца е срокът за разследване на хакерската атака, но той може да се удължи. Това е преценка на наблюдаващия прокурор. Никой обаче няма желание да не работи активно при тази ситуация, каза в Кюстендил главният прокурор Иван Гешев по повод хакерската атака срещу български държавни сайтове, предаде БТА.

По рано на брифинг на прокуратурата Иван Гешев и заместникът му и шеф на Националното следствие Борислав Сарафов посочиха,

че атаката е от Магнитогорск, а СГП е възложила проверка, като се работи съвместно с ГДБОП и ДАНС и новосъздадения отдел "Киберпрестъпления" в Национална следствена служба (НСлС).

"Тук не е подложена на хакерска атака институцията президентство, а българската държава

и то като част от европейското семейство. Обект на тези хакерски атаки са множество министерства. Това е сериозен проблем, той е очакван. Не съм си правил илюзии, че такъв проблем потенциално не стои, както и българските служби за сигурност. Нормално е като защитаваме европейските и демократични ценности, да има и последствия. И това е част от тези последствия. Това, което може да направи българската прокуратура, е да си свърши работа и аз уверявам българските граждани, че ще защитим националния интерес и този на евроатлантическите ни партньори", каза още главният прокурор.

"Проследихме атаката от началото.

Дали е едно лице, група, държавна структура, или ведомство, ще го установим в хода на нашето разследване. Надявам се по пътя на международната правна помощ да можем да установим и конкретните лица, които стоят зад тази атака, а не само мястото, откъдето е проведена и се прави опит за дестабилизирането на нашата държава", каза Борислав Сарафов. Той припомни, че това не е първата хакерска атака срещу държавата и допълни, че атаката срещу "Български пощи" беше проведена също от територията на Руската федерация. Главният прокурор Иван Гешев посочи, че очаква и съдействие от евроатлантическите ни партньори. "В това няма политика. Това е чисто ясен криминален случай, който засяга устоите на българската държава", заяви Гешев.

На въпрос би ли си подал оставката като главен прокурор, ако това е начин да се състави правителство, Гешев отговори:

"Ако това е съдебна реформа и това е най-важното в държавата, за да се състави правителство - халал ви на тая реформа. Ако това е така, то е белег на политическа немощ. Според Гешев проблемът не е дали ще си тръгне, или не главният прокурор, а да "сложат прокурор, който да е зависим".  Гешев каза още, че ще се оттегли, когато му свърши мандатът. 

Според главния прокурор българското законодателство не се е променило през последните 30 години, в съответствие с европейското.

"Трябва да се насочим към решаването на причината, а не към последствията", коментира още той, изтъквайки войната по пътищата, мигрантския натиск, телефонните измами и битовата престъпност. Според някои няма мигрантски натиск, но болниците в Бургас са пълни със загинали, които ловците намират в гората и не могат да бъдат освободени, защото нямат установена самоличност", каза още Гешев. Той изтъкна, че не обвинява министъра на вътрешните работи или колегите си от МВР, но за преодоляването на такива проблеми трябва "реална, а не измислена правна реформа". 

Според него са нужни експертни предложения като това на прокуратурата да се отнемат МПС на дрогирани и пияни шофьори.

"Може би някои от тези, които починаха по пътищата, щяха да са живи. Това трябва да го направи българската държава, а не прокуратурата. Във "Факултета" трябваше да бъдат българските полицаи, а не прокуратурата да успокоява хората. Някой трябва да направи нещо, след като тези, които трябва, не правят нищо", коментира Гешев. 

Главният прокурор връчи в Кюстендил сертификати на магистрати,

преминали обучение за разследване на престъпленията против дивата природа. Обучението на магистратите е част от дейностите по проект “Успешно преследване на престъпленията срещу дивата природа в Европа“ (SWIPE), съфинасиран от програма ЛАЙФ на Европейския съюз. Проектът се изпълнява на територията на 11 страни – България, Босна и Херцеговина, Испания, Италия, Румъния, Словакия, Сърбия, Хърватска, Украйна, Унгария и има за цел да допринесе за увеличаване на броя на успешно преследваните престъпления срещу дивата природа.

Сарафов: Хакерската атака срещу български сайтове е от град Магнитогорск в Руската федерация

ДАНС и ГДБОП разследват хакерската атака срещу правителствени сайтове