П роф. Огнян Герджиков стана петият служебен министър-председател на България. Професорът по право се завръща в голямата политика като служебен премиер точно 12 г., след като на 4 февруари 2005-а бе отстранен от председателския пост на 39-ото НС, припомня "24 часа".
През 2001 г. Герджиков, за чието чувство за хумор днес говори в президентството и Румен Радев, влезе в политиката изненадващо, както самият той е признавал, че е бил неподготвен. Не така изглеждаше обаче днес, когато се обърна към предшественика си Бойко Борисов и му каза, че няма да му троши хатъра и ще провери работата на кабинета му.
На ход е служебното правителство - вижте снимки от церемонията на Дондуков 2
Мнозина казват само хубави неща за него - когато името му се появи в указа на президента, нито една партия не се изказва нападателно. Само Радан Кънев заяви, че това е връщане в политиката през задния вход.
Поздравление той получи и от американското посолство в София:
Мрежата бе наводнена и от личното творчество на професора - страстта му е мерената реч, а овациите обра стихче, посветено на малкия му внук преди години, който имал стомашни проблеми.
Голямата му битка по време на управлението на НДСВ бе
борбата с гласуването с чужди карти, а в нея той видя и поражението си.
Може би политическата му кариера щеше да е още по-блестяща, ако през 2005 г. не бе свален от поста шеф на НС. С обвинението, че спира парламентарния контрол и слага чадър над кабинета по повод опитите на вицепремиера Лидия Шулева да направи сделка за приватизация на “Булгартабак” в нарушение на приетата от 39-ото НС стратегия. В сблъсъка на партийни и корпоративни интереси срещу него се обърнаха и депутатите отцепници от НДСВ, създали след това “Новото време”. Техните гласове помогнаха на БСП, СДС, ОДС и “Народен съюз” да свалят Герджиков.
Напусна председателското място със сълзи в очите, но и с достойнство.
“Не съм безгрешен, но няма от какво да се срамувам Съвестта ми е чиста”, бяха последните му думи от трибуната и бе изпратен с бурни аплодисменти - факт, който Радев днес отбеляза.
Номинираха го за президент, за премиер, за кмет. С типичното си чувство за хумор казва, че само за патриарх не е бил номиниран. Често демонстрира самоирония. Автобиографията му е кръстена "Аз не бях политик".
В анотацията на "Аз не бях политик" пише:
"Знам, че има по-умни, и по-начетени, и по-амбициозни, и по-талантливи, и по-работливи, и още много "по-" от мен, но не всички от тях са успели. Защо? Дали отговорът не се крие в притчата за двата вълка:
"Старец от индианското племе чероки разказвал на внука си каква борба се води в човека.
– Синко, във всеки от нас живеят два вълка и те се борят помежду си. Единият е зъл. Той е гневът, ревността, алчността, надменността, раболепието, егоизмът, лъжите, егоцентризмът... Другият е добър. Той е радостта, мирът, любовта, честността, човечността, добротата, съчувствието, щедростта, съпричастността и вярата.
Внукът помислил за миг и попитал:
– И кой вълк побеждава?
– Този, когото храниш, синко - простичко отговорил старецът."
Интерес буди книжката "История с Мечо, с патоци и с Лиса – История, дето съвсем ще ви слиса". От нея е и масово споделяното в социалните мрежи стихотворение "Запек", пише "Офнюз". То се е родило преди повече от 13 години, а за него разказва пръв "168 часа".
Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която, за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.
Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.
Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.
Този лек е дуфалак
И е кат товарен влак.
Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.
И поема към дупето –
орган важен на детето.
Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака го не иска.
Ако го насилиш – писка.
- И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!
Почваш пак да обясняваш.
Всичко мило, драго даваш
дуфалака да го глътне.
Инак баба ще се гътне.
Всички сме се наредили,
поглед в дуфалака впили.
Но детето не, та не,
дуфалака го не ще.
Трябва тука нов подход.
Дядо вече е на ход.
Взема дядо важна поза.
Почва в рими, не във проза:
- Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.
Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.
В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.
И с решителен замах,
докат мама каже “ах”,
дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.
Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа дуфалака.
Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.
Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.
Но геройски той се справя.
Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост.
Поетът Недялко Йорданов разказа преди ден пред бТВ, че тази поема никъде не е публикувана, а е за семейно ползване. Той даде за пример друга негова поема - "Лятна отпуска", в която много остроумно разказва за багажа на жена му Светла за лятната им почивка. Ето и откъс от него:
Лятна отпуска. Почивка.
Подготовка за морето.
Двамата сме със жена ми,
само двама, без детето.
Колко ли багаж е нужен? -
бански, джапанки, гащета,
две-три блузи, плажно масло...
и летим със самолета.
