При другата голяма група - турската, процентът е бил 14,19, а сега е 9,42%.
Тези промени обаче не са с такива темпове, че да променят етническата карта на България, казва в интервю за в. "Труд" ст.н.с. Ваня Додунекова от Центъра за изследване на населението при БАН.
"Българският ген очевидно е здрав и ще оцелее
въпреки демографския срив, икономическия хаос, политическите реформи и прочие негативни фактори. Дори множащите се на пръв поглед села, пълни с роми, както и новите квартали в градовете с турци нямало да сложат прът в развитието на етноса ни", пише авторката на публикацията Анета Петкова.
Проучването обхваща главно периода от 1900 до 2001 г., а в основата му са данни от периодичните преброявания на населението.
Последното преброяване е било през 2001 г., но сравнителните резултати от 1900 г. до наши дни са обработвани до сега.
"Приказките как етносът на българите ще изчезне до 25 или 50 години, претопен от роми и турци са чист популизъм. През 2011 г. предстои ново преброяване, което според мен ще покаже отново тенденцията, че българският етнос остава стабилен", казва д-р Додунекова.
В съотношението между жени и мъже по етноси българите отговарят на световните тенденции - жените са повече от мъжете - на 100 жени се падат 94 мъже.
При турците съотношението е 100:100, както и при ромите. При тях демографските процеси вървят по-бавно, поясняват специалистите.
Въпреки това пазарната икономика през последните 20 години се е отразила върху тях по отношение на местожителството. Докато при българите в миналото е имало планово социалистическо урбанизиране, това не е засягало турци и роми. Сега обаче към големите градове твърдо са се насочили мъжете от турския етнос, както и младите семейства.
При ромите било най-интересно. През годините броят им в градовете нараства, но в момента имало процес на миграция към селата.
Причината според анализа била, че ромите се адаптирали по-лесно в опразнените малки населени места.
Според публикацията в "Труд"
празни приказки са твърденията за масовото настаняване на исляма и турския език като майчин у нас.
Той е майчин само за 5,29% от населението. Близо 3% от ромите определят ромския за майчин, а за около 8% от тях - такъв е българският.
Според изследването най-много християни има в Перник - 97,54% от хората там са източноправославни. Следват Видин с 96,15% и София с 95,91%.
Най-малко християните са в Кърджали - 21,50%, където мюсюлманите са 69,64%. В Разград 53,69% изповядват исляма, в Търговище - 42,73%.
Тези дани, според "Труд" доказват, че през периода от 1990 до 2001 г. няма някаква тенденция, която да е променила етническия състав по вероизповедание в регионите на страната.
Нова тенденция е, че намалява броят на католиците, а се увеличава групата на протестантите.
Най-много евангелисти има в Сливен - 2,32%, и Монтана - 2,02%. В Пловдивско, където по традиция живеят католически общности, процентът им е 3,23.
Настъпват значителни промени във възрастовия състав на населението у нас, сочи изследването.
През 2001 г. най-много са малките ромчета до 15-годишна възраст - 33, 3%. В работна възраст обаче (условно между 30 и 64 години) броят на българите е повече - 48,1%. Тук не става въпрос за безработица, а за броя на хората, уточняват изследователите.
Българите застаряват, а общият прираст на населението е с негативни тенденции. За сравнение при прабабите и прадядовците броят на децата е бил средно 4-5 при българите. Следващото поколение се ограничава до 2-3 деца, а настоящото - до едно.
При турците няма резки промени - те поддържат до два-три пъти по-висока раждаемост спрямо българите. Едва в средата на 70-те години турците вече имат до 3 деца максимум. През 90-те години все повече са семействата с по едно, максимум две деца.
При ромите най-много са семействата с три и повече деца. Засега тази тенденция не се променя. Въпреки това според данните от 2001 г. на 1000 живородени български деца са доживявали 977, за турците те са 946, а за ромите -736. Това дава основание на изследователите да твърдят, че няма да има резки промени в етническата карта на България.
През 1926 г. ромите у нас са били 81 996 души, или 2,46 %, а през 2001 г. са 4,68% от населението - над 355 хил.
Според прогнозите на специалистите при следващото преброяване след 2 години ще се види, че процентът на ромите, тръгнали към селата, е скочил. Големият проблем при тях е, че те живеят най-зле в сравнение с останалите етнически групи.
Прародителите на нашите сънародници от турския етнос са дошли не от Анадола, а са представители на т.нар. Алтайско семейство от тюркската група, твърди д-р Додунекова.
Идват по нашите земи през ХV-ХVII век, когато е времето на Османската империя. По своя генезис, бит и култура те се отличават от анадолците, категорични са световните изследователи. Според чужди автори в средата XIX век на Балканите са живеели 1,1 млн. турци, или те са представлявали 7% от населението на Османската империя.
През изследвания период 1900-2001 г. процентът на турците е 9 в България и се запазва през годините относително постоянен. Причината - множеството изселвания. През 1880-1980 г. например от нашите земи са изселени 784 хил. турци, а през Втората световна война - 15 хил. души.
Най-голямото напускане на българска територия е през 1989 г., когато е пикът на възродителния процес - 360 хил. През 1990 г. хората от този етнос са били 14,19%, а през 2001 г. техният процент е 9,42.
През всичките тези десетилетия турците успяват да съхранят своята идентичност.
Една от причините за това според демографите е, че живеят в селски райони. Броят на тези, които живеят в градовете обаче, започва да се увеличава - 276 153 през 2001 г. В селата те са 470 511. За сравнение през 1900 г. това съотношение е било съответно 85 784 срещу 445 492 в малките райони.
Според д-р Додунекова от сега може да се каже, че след преброяването през 2011 г. превесът на българите ще се запаси, турците ще задържат нивата си, а ромите ще продължат да се увеличават.
Според нея
приказките как след 25 или 50 години ще изчезнем са чист популизъм.
"Няма да се случи такова нещо, данните са категорични. Ще ви кажа само един пример - при ромите има висока смъртност. Но това не е определящо, българите са в пъти повече.
Големият проблем е, че количеството при ромите не означава качество - те живеят в лоши битови условия, нямат икономическо развитие, образованието също не е добро. Това се отразява негативно на етноса, на генетичния материал. За това трябва да се помисли.
Турците живеят много по-добре, нивото на безработица е ниско, по-добре образовани са. При българския етнос проблемът е в застаряването на работещото население, за което тепърва правим изследвания, за да видим тенденциите и причините за тях", твърди Ваня Додунекова.
Тя допълва, че у нас нараства броят на руснаците - регистрираните вече са 15 хил.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!