С егашният 44-и състав на българския парламент приключва работата си с одобрение от 18% и неодобрение от 70%, коментират от "Екзакта рисърч груп" на базата на данни от национално изследване, проведено в периода между 15 и 22 февруари сред 1005 пълнолетни българи по метода "лице в лице".
Изследването е обезпечено със собствени средства в рамките на изследователската програма на Екзакта, а за целите на този коментар са ползвани и данни от архива на "Екзакта Рисърч Груп".
Особено изразително е неодобрението към институцията сред столичани, сред младите българи на възраст под 30 години, както и сред най-възрастните - над 60 години.
Добри оценки за работата на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат дават 52% от избирателите на ГЕРБ, 38% от привържениците на ВМРО, 17% от избирателите на ДПС, 14% от симпатизантите на Патриотична коалиция "Воля - НФСБ", 7 на сто от избирателите на БСП, 5% от тези на "Има такъв народ" и 3% от симпатизантите на Демократична България.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева приключва мандата си с 25% одобрение, дял, надхвърлящ одобрението към ръководената от нея институция.
Неодобрението към работата й възлиза на 58%.
Председателят на парламента има подкрепата на 78% от избирателите на ГЕРБ. Добри оценки за работата на Цвета Караянчева дават две трети от избирателите на коалицията "Воля-НФСБ", както и една трета от избирателите на ВМРО.
Сред симпатизантите на ИТН одобрението към Цвета Караянчева е 8%, колкото е и сред избирателите на ДПС. Най-ниско е одобрението към Председателя на парламента сред избирателите на БСП -4 %, и на ДБ-3 %.
България е конституирана като парламентарна република, в която парламентарните избори би следвало да осигуряват политическо представителство по волята на избирателите, коментират социолозите.
В публичното пространство, обаче, от години насам битуват тези, че всеки следващ състав на парламента е по-неодобряван и по-слаб от предишните, което оставя в хората усещането за едно безкрайно дъно на недоверието към институцията и за подмяна на техния вот, смятат от "Екзакта".
Ако се сравни сегашното одобрение на 44-то Народно събрание в края на неговия мандат, с одобрението на 43-то Народно събрание също в края на неговия мандат, по данни на "Екзакта" отсъства каквато и да е значима отлика в оценките.
И тогава, и сега, одобрението към парламента е на стойност между 17 и 18%, а неодобрението и към двата състава на парламента се доближава до 70%. Социолозите припомнят и обществените оценки за работата на Народното събрание в края на управлението на Пламен Орешарски, когато неодобрението към институцията достига рекордните 83%, а одобрението се свива до 8.5%.
Няма съмнение, че репутацията на парламента е функция на компетентността на законодателите, които обаче трябва да бъдат отдадени на мисията за възвръщане на респекта към държавността у нас, защото демокрацията е преди всичко правила и процедури, които имат за цел да гарантират функционирането на институциите, заключават социолозите.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!