В се повече хора у нас се решават да потърсят помощ при случаи на домашно насилие, коментираха за БТА психолозите проф. Маргарита Бакрачева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Катя Кръстанова, клиничен психолог и психотерапевт във фондация „Асоциация Анимус“.
В последните дни темата за насилието предизвика сериозна обществена реакция, в много градове на страната се проведоха протести в подкрепа на пострадало 18-годишно момиче от Стара Загора, а в парламента бяха внесени нови предложения за промени в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие, които ще бъдат обсъдени на извънредно заседание в понеделник.
За първото шестмесечие на 2023 г. в Министерството на вътрешните работи са получени 1950 заповеди за защита от домашно насилие. От тях 647 са заповедите за постоянна защита, а 1303 - за незабавна защита, сочат обобщените данни, които събира и обработва Главна дирекция „Национална полиция“. С 40 % са се увеличили образуваните досъдебни производства за престъпления, извършени в условията на домашно насилие. За първото шестмесечие на годината те са 596, спрямо 426 за същия период на миналата година. Според данните на МВР само през юни т.г. са разкрити 35 случая на домашно насилие. Нивото на разкриваемост е 3,8 %.
Повече случаи на домашно насилие и след COVID пандемията
Статистиката показва ръст на случаите на домашно насилие по време на COVID пандемията, а и след отпадането на мерките тази тенденция се запазва, отбеляза проф. Маргарита Бакрачева. Според нея усещането, че живеем в несигурна среда и не се налагат наказания за такива прояви, че хората няма да помогнат от страх да не пострадат, има неблагоприятен ефект, тъй като повишава толерантността към насилие.
В България хората все повече имат културата да търсят помощ, когато са станали жертва на домашно насилие, но основният проблем е липсата на вяра в институциите, смята и психотерапевтът Катя Кръстанова. Тя също посочи, че след пандемията има увеличение на случаите на домашно насилие у нас. За 2022 г. имахме 2764 клиенти потърсили помощ от услуги, управлявани от Фондация „Асоциация Анимус“, като на националната телефонна линия 0800 1 8676 има най-много обаждания – 2300, посочи тя и направи сравнение с 2019 г. – тогава на горещата телефонна линия са се обадили 1713 души.
Причините са разнородни, според специалиста. През самата пандемия е наблюдаван много рязък пик на случаите на домашно насилие заради затворените пространства. След това обаче те се задържаха, защото последиците се оказаха сериозни в емоционален план, коментира Кръстанова и отбеляза, че пандемията е оставила отпечатък, свързан с повече тревожност, несигурност, което се отразява на всички в семействата.
Кои хора стават най-често жертви и как човек се превръща в насилник
Профилът на човек, който може да се превърне в насилник, започва още от най-ранните години - когато няма асертивност, тоест да знам моите граници и да ги отстоявам, но без да нарушавам границите на другите, каза проф. Бакрачева. Това поведение, независимо дали е копиране на чужди модели или реактивен отговор на самозащита, е компенсаторна функция на това, че човек не е изградил своя реална лична норма в тази посока, обясни тя. В много случаи, освен личностните особености и по-високо изразени т.нар. тъмни черти на личността и особено психопатия, садизъм, утвърждаването и поддържането на този модел се определя от средата. Тези хора биха се променили, ако живеят в среда, която им създава чувство на автономност и им показва по-различни форми, в които да демонстрират и отстояват своите граници, отбеляза психологът. Работата в тази посока може да бъде превенция, преди детето да влезе в този модел на насилника, който се героизира с това, че постига нещата, които иска, независимо по какъв начин, обясни тя.
Проф. Бакрачева описа профила на жертвата с ирационалния модел на страх и вина, които изпитват хората, обект на насилие. Човек има нужда от обяснение и затова търси вината в себе си, коментира тя. Според нея именно страхът и срамът са двете бариери пред това да се потърси помощ. Тя цитира реплика от едно от изследванията, които екипът ѝ прави с тийнейджъри – насилие винаги ще има, но то може да бъде спряно, ако всеки знае как да се защити. Всеки потенциално е заплашен от някаква форма на несправедливост или насилие, но ако има към кого да се обърне и откъде да потърси помощ, това му дава увереност и е един от начините да не влезе в този модел на жертва, смята проф. Бакрачева. Затова според нея е важно да се преодоляват страха и срама - колкото повече човек оставя да бъде упражнявано върху него насилие, толкова повече този модел се затвърждава.
Според Катя Кръстанова е трудно да се направи категоризация по социални признаци кои хора стават най-често жертва на домашно насилие, както и кои се проявяват като насилници. Пострадалите са различни типове хора, от различни социални групи, посочи тя.
По данни на „Асоциация Анимус“ най-много са жените, жертва на домашно насилие, по-малко са децата, но те обикновено са в семействата, където вече има родител, жертва на насилие. Това, което прави впечатление е, че на горещата телефонна линия се обаждат и много възрастни хора, малтретирани от порасналите си деца, отбеляза експертът.
Извършителите също са различни типове хора, общото между тях е, че по един или друг начин не могат да удържат агресията си. Това, в комбинация с други житейски предизвикателства, ги довежда до състояние, в което, чувствайки се лабилни и несигурни, имат нужда да упражняват власт и контрол над най-близките си, за да успокоят самите себе си, коментира Кръстанова.
Жертвите често не вярват, че ще получат помощ
В България хората все повече имат културата да търсят помощ, но основният проблем е липсата на вяра в институциите, коментира Кръстанова. Причината е, че жертвата не вярва, че ако потърси помощ, ще я получи. Сериозен проблем за съдилищата е, че голям процент от жертвите на домашно насилие, които сезират районните съдилища с искане за ограничителна заповед, след това оттеглят молбите, защото не вярват, че ще получат достатъчно сигурна защита, допълни тя. От друга страна, по думите й, насилникът ги подлага непрекъснато на натиск да оттеглят исковата молба. Когато в града, в областта има консултативен център за домашно насилие и жертвите получават психологическа и социална подкрепа, те по-лесно удържат на подобен натиск. Когато няма такива центрове, жертвите се чувстват много по-разколебани, според наблюденията на специалиста. В такива случаи тежестта пада изцяло върху адвокатите и от тяхната ангажираност зависи жертвите да не изтеглят сезиращите молби.
Кризисните центрове в страната в момента са по-малко от 20, няма такива във всички административни области, каза Кръстанова. До края на годината се очаква да отвори само още един – в Сливен, с 10 места за настаняване.
Необходими са стъпки, за да се убедят хората в сигурността на средата, смята и проф. Бакрачева. Според нея увеличаването на случаите на насилие се дължи до известна степен на фактори като социални мрежи, модерни модели на поведение, лични особености, афект, но особено силно влияние оказва усещането на хората, че има закони, но те не се прилагат. Именно това в най-висока степен води до липса на вяра в справедливостта, а и до това, че ако на насилника му се размине веднъж наказанието, той е по-склонен да упражни насилие отново, смята психологът.
Освен закони, трябва и промяна на нагласите - без толерантност към насилието
Омбудсманът предлага да се криминализира потъпкването на човешкото достойнство
От фондация „Анимус“ смятат, че приетите в края на пленарната сесия на Народното събрание промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) са много голям напредък в правилната посока.
От друга страна, останаха някои неща, които продължават да се дебатират в момента в парламента, като предложението за насилие при т.нар. интимна връзка (при която няма брак или фактическо съжителство), коментира Катя Кръстанова. Този тип случаи все още не са в обхвата на закона, продължава да липсва определение за различните форми на насилие. Но истинска защита на жертвите на домашно насилие, според психолога, ще има, когато има реално правоприлагане във всеки един аспект на действащото законодателство - не само в Закона за защита от домашното насилие, но и в Закона за закрила на детето и цялата подзаконова нормативна база на МВР, свързана със ЗЗДН.
В момента по-скоро има дефицит да се познава напълно нормативната база и да се прилага в цялост, за да има достатъчен ефект, смятат от „Анимус“. Надяваме се да има допълнителни обучения за полицията и съда за оценка на риска при домашно насилие - това са нови неща, които влязоха в закона - за да има релевантни мерки от страна на съдилищата, казват от фондацията. Има два пътя за защита – единият е спешната защита, осигуряване на безопасност посредством ЗЗДН, а другият е наказателната отговорност и възмездието за извършеното деяние, подчерта Кръстанова.
Съветът на специалиста е жертвите просто да не мълчат, да не приемат, че това е норма и се случва на всички, а по-скоро да търсят комуникация, да говорят с приятели, роднини за това, което им се случва, за да видят, че има и друг начин на живот без насилие. Страхът е много голям, особено когато си жертва на физическо насилие, подчерта Кръстанова. Но не само - когато системно ти се вменява, че ти си глупав, че не можеш да се справиш, че без насилника няма да оцелееш, че няма къде да отидеш – това са тежки постоянни манипулации, които могат да убедят всеки човек, и той с времето започва да вярва, че не става за нищо, добави психологът.
Проф. Маргарита Бакрачева смята, че освен законодателни мерки, това, което може да предотврати случаите на насилие, е гражданската позиция и промяната в нагласите на обществото. На фона на трагедии хората се обединяват, коментира тя и посочи, че демонстрациите в подкрепа на момичето от Стара Загора са били по-скоро знак от хората, че няма да толерират повече такива прояви, без значение за каква форма на насилие става въпрос. Ефективно решение е реакцията - когато не се оставят нещата незабелязани, отбеляза проф. Бакрачева. Това според нея обаче изисква време, тъй като става въпрос за промяна на нагласа. Трябва да има промяна в обществото, така че да няма никаква толерантност към каквато и да е форма на насилие, включително в училище и на улицата, категорична е тя.
Специалистът даде като добър пример националната програма за нулева толерантност към насилие в училище, инициатива на МОН и УНИЦЕФ, като целта е да се работи не само с тези, които са били обект на насилие, но и с извършителите, и с тези които са били свидетели, за да знаят как да реагират в такива случаи. Хората от ранна детска възраст трябва да изградят усещането, че не са сами и може да потърсят помощ, да знаят, че някой ще им обърне внимание, а няма да ги сочи с пръст, каза още проф. Маргарита Бакрачева.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!