Е вропейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за растежа на БВП на България през настоящата година от 2,8 % на 3,1 %. В същото време очакванията за 2023 г. бяха понижени от 2,3 % на 1,1 %. За 2024 г. ЕК очаква ускорение на растежа на БВП до 2,4 %.
Повишението на цените и на лихвените проценти ще потисне растежа на потреблението на домакинствата през втората половина на 2022 г. и през 2023 година. В същото време се очаква стабилно нарастване на инвестициите през 2023 г. и 2024 г. подкрепено от европейските фондове и средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. Растежът на износа ще се забави значително през 2023 г. и ще се ускори през 2024 г. в синхрон с външното търсене.
България трябва да намали емисиите с 10 на сто
Според ЕК пазарът на труда остава затегнат, а нарастването на номиналните заплати от началото на годината е силно. Очаква се забавянето както на вътрешното, така и на външното търсене да потисне решенията за наемане на труд и да ограничи по-нататъшното бързо увеличение на заплатите. Номиналният растеж на възнаграждението на един нает се очаква да се забави от 15,4 % през 2022 г. до 9 % през 2023 г. и 6,7 % през 2024 година.
Кристалина Георгиева: Много е важно България да има работещо правителство
Очакванията на ЕК са средногодишната инфлация постепенно да се понижи от 12,8 % през 2022 г. до 7,4 % през 2023 г. и 3,2 % през 2024 година. Инфлацията при енергийните стоки ще се забави съществено, като се очаква те да имат отрицателен принос през втората половина на 2023 г., както и през 2024 г. Поскъпването при храните също ще се забави, но ще оказва влияние върху ценовите процеси в общественото хранене. Инфлацията при услугите се очаква да продължи да се ускорява до края на 2022 г. под влияние на по-високите разходи за труд, след което също постепенно ще се забавя през следващите две години.
Без компенсации за тока последиците за икономиката ще са драматични
Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се прогнозира да намалее до 3,4 % от БВП през 2022 г. Мерките за смекчаване въздействието на високите енергийни цени се очаква да имат нетен бюджет ефект от 2 % от БВП през 2022 г. като те частично са финансирани чрез облагане на извънредните приходи на предприятията от енергийния сектор и фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Подобни мерки се очаква да бъдат продължени и през 2023 година.
До приемането на закон за бюджета за 2023 г., разходите ще следват тяхното месечно изпълнение от предходната година. В този контекст се прогнозира бюджетният дефицит през 2023 г. да спадне до 2,8 % от БВП и до 2,5 % през 2024 година. Държавният дълг на България се очаква да спадне до 22,5% от БВП през 2022 г., а в следващите години да нарасне и да достигне 25,6 % през 2024 година.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!