ЕК: БГ сред най-потърпевшите, ако Русия спре газа

Б ългария ще е сред най-потърпевшите при евентуално спиране на руския газ към Европа през зимата, но все пак страната сега е в по-добри позиции, отколкото по време на газовата криза през 2009 г. Оценката е на Европейската комисия, която представи данни от "стрес-тестове" за устойчивостта на различните европейски страни в случай на прекъсване на руските доставки за половин година, съобщи БНР.

Европейският съюз внася от Русия 22% от нужните му количества газ. Три страни от общността - България, Естония и Финландия, покриват с руски газ 100% от потреблението си. Според Еврокомисията най-уязвима от тях е Естония, която в случай на спиране на руските доставки за шест месеца няма да може да осигури дори снабдяването с газ на домакинствата.

България според оценките на Комисията ще е в състояние да обезпечи най-належащите си нужди, най-вече благодарение на по-доброто си сътрудничество с Гърция. От там бихме могли да получим алтернативни доставки на втечнен газ, обясниха експерти от Комисията пред БНР, според които са възможни и варианти за размяна на газ от Гърция срещу електроенергия от България.

Подписването на споразумение с Гърция за спешен обмен на газ и електричество

е и първата препоръка, която дава ЕК на страната ни. Сред другите са да обмисли подобен обмен и с Турция, да довърши двупосочната газова връзка с Румъния, да повиши прозрачността на газовия сектор. Определени пазарни мерки, засягащи търговията, също могат да смекчат негативните ефекти, смятат в Еврокомисията.

В краен случай от там са готови да обмислят краткосрочно изключение от европейските екологични норми за ТЕЦ "Варна", така че той да може да произвежда максимални количества електроенергия. От ЕК се надяват да няма проблем с руските доставки на газ и сценариите в представените днес стрес тестове да останат само теоретични.

Европейската комисия поиска днес от България да определи повече обекти за мрежата "Натура 2000".

Според директивата за птиците държавите от ЕС трябва да определят най-подходящите места за специални защитени зони за опазването на птичите видове. Първоначално България определи достатъчен брой такива зони (114), но площта на шест от определените зони бе значително по-малка от площта, изисквана съгласно списъка на орнитологично важните места, въз основа на който ЕК и Съдът на ЕС преценяват дали държавите са спазили задължението си по директивата, се посочва в съобщението.

Комисията откри процедура за нарушение срещу нашата страна по този въпрос през 2008 г. и макар че много от зони вече са в съответствие с изискванията, продължават да съществуват проблеми в специалната защитена зона "Калиакра" (заради която вече има висящо дело пред Съда на ЕС ) и в областта на Рила, където за 17 вида птици, изброени в директивата, не е предоставена достатъчна защита.

Комисията изпраща мотивирано становище и дава на София срок от два месеца да предприеме действия за разрешаване на проблема, а иначе случаят може да бъде отнесен до Съда на ЕС.