За изминалата 2021 година регистрираните случаи на домашно насилие на тел. 112 са над 25 000. Домашното насилие не е проблем, който може да се замита под килима... За него обаче се говори трудно.
Кристина също попада в капана „жертва на домашно насилие“. За личната си история казва: „Моята е за криминален филм“.
Може би се питате какъв може да бъде профилът на една жертва... ще опишем този на нашата събеседничка.
Тя има три висши образования. Бакалавър е по „Бизнес администрация“, магистър по „Бизнес администрация“ и бакалавър по „Право“. Има собствена фирма за правна дейност в Лондон, където живее в момента. Майка на две деца. След вътрешна борба със себе си и няколко мъчителни години, успява да се измъкне от собствения си страх.
За методите на манипулация, които може да приложи един насилник, за заплахите, безизходицата и спасението, пред Vesti.bg говори Кристина, която рестартира живота си и започна на чисто.
Кога усетихте, че ставате жертва на домашно насилие и какви бяха първите знаци?
Домашното насилие може да изглежда непредсказуемо, като изблик. Моделът или цикълът се повтаря, като всеки път нивото на насилието може да се увеличава. На всеки етап от цикъла насилникът има пълен контрол над себе си и работи за контрол и по-нататъшна изолация на жертвата си. Нашата връзка се разви много бързо. На 3-тия месец от запознанството ни, той купи годежен пръстен и бързаше да ми направи дете и да иска брак. Първият момент когато осъзнах, че нещо не е наред, беше малко преди сватбата ни. Дотогава той се прикриваше много добре. След изблици на гняв и промяна в държанието му аз го напуснах и исках да отменя сватбата. Няма да забравя как ми се обади и ме помоли да изляза с него на обяд. Тогава ми даде брачното ни свидетелство и ми каза, че си е решил проблема и вече няма връщане назад (бел.авт. преди венчавката обикновено младоженците отиват в общината, където се подписват преди самата сватба. Предположенията на Кристина са, че явно мъжът е измислил причина за нейното отсъствие).
До този момент не мога да си обясня как можеш да извадиш брачно свидетелство без присъствието на другия човек, но по неговите думи „хората обичат парите“.
Отношението му се промени и започна да разкрива истинската си същност буквално в деня след сватбата ни. Забременях малко след брака и след раждането на сина ни нещата вече станаха непоносими. Следенето, непрестанните критики, откъсването от приятели и семейство с изкусни манипулации, заплахите и изблиците на гняв, както и постоянното насаждането на вина станаха ежедневие.
Кога Ви посегна за първи път?
След раждането на сина ни.
Какви са методите на манипулация от страна на един насилник?
Насилникът изучава жертвата и намира слабите ѝ места, както и слабостите на всеки, на когото жертвата държи. Най-точно бих описала методите като стратегията „Разделяй и владей!“. Насилникът постепенно ви откъсва от близките под претекст, че ви ревнува, както и това, че те не са подходяща компания за вас или че говорят нещо лошо за вас. Всеки път, когато семейството ви има нужда от вас, насилникът измисля нещо, с което да ви накара да останете при него и да пренебрегнете близките си. Когато имате важен работен ангажимент, насилникът намира начини да ви саботира и прави всичко по силите си вие да се провалите или да бъдете уволнени. Искам да отбележа, че позволите ли финансово да сте зависима от него, това му дава власт, която трудно ще си върнете.
Най-страшната и пагубна за жертвата манипулация е така нареченият „газлайтинг“, като името му идва от филма „Gaslight“, в който съпруг се опитва да подлуди жена си, като използва тактики да обърка реалността. Това е и стратегията, която беше приложена върху мен. Газлайтингът е скрит тип емоционална злоупотреба, техника, която подкопава възприятието на жертвата за реалността. Този вид манипулация може да ви обърка и ви кара да поставите под съмнение своята преценка, самооценка и цялостно ви психично здраве. Жертвата на газлайтинга започва да се чувства несигурна относно възприятията си за света и дори се чуди дали не губи разума си.
Близките ви знаеха ли и кога научиха за всичко това?
Близките ми не знаеха какво се случва в брака ми. Семейството ми живее във Великобритания и имаха своите проблеми. Баща ми се бореше със сериозни здравословни проблеми след тежък инцидент и близо едногодишен престой в болница, а майка ми беше болна от рак. Научиха в момента, в който вече бях на предела на силите си и просто им казах, че или ще го напусна, или ще останат без дъщеря, защото мен няма да ме има, ако това продължи. Близките ми видяха реакциите и поведението ми, което бе коренно различно от това, което помнеха и от това, което бях аз преди време. Поисках развод пред семейството си в присъствието на съпруга си. Оставих го с родителите си, за да му обяснят, че решението ми е категорично.
Как се споделя такова нещо?
В България ни е насадено, че трябва да търпим заради децата. Разведена жена с дете се приема като нещо срамно и остарелите разбирания играят лоша роля в такива моменти. Насилието се приема като нещо нормално и дори семейството ти трудно би те подкрепило. Близките ми разбраха, че нещо не е наред, когато ме видяха след време и за първи път поискаха да разберат какво се случва и защо аз съм в такова състояние.
При Вас беше ли използвано и психологическо насилие?
Да, това е т.нар – газлайтинг, за което вече споменах. Последствията за жертвата могат да бъдат – от съмнения в чувствата си до самота и безсилие. Чувствате се объркани и слаби. Прекарвате много време в извинения, защото чувствате необходимостта да се извинявате през цялото време за това, което правите. А също така предполагате, че и другите са разочаровани от вас. Прекъсвате контакти и с близки хора.
Споделяте ли теорията на „Стокхолмския синдром“?
Забелязала съм, че това много зависи от самата жертва. Жените сме слабия пол и генетично ни е заложено да бъдем такива. Това е причината повечето да са по-лабилни и по-слаби психически, което обяснява и защо при тях се наблюдава точно този синдром. Жената трябва да бъде много силна и да има уважение към самата себе си, за да не се поддаде на този синдром.
Опишете ми усещането за безсилие.
Безсилието се изразява в това, че не можете да го спрете. Не можете да предпазите децата си. Страх ви е и живеете в непрестанен кошмар от това какво ще направи и кой ще нарани отново. С какво отново ще излъже близките ви и как ще се опита да разруши всяка връзка, която имате. Безсилие е, когато се опитвате да се предпазите, но той намира начини да продължава да ви тормози и ви насажда страх, че това никога няма да спре. От опит мога да кажа, че единственият начин да спрете това чувство е като прекъснете контакт и не поглеждате никога назад.
„Няма къде да отида“ е фраза, често казвана от жени, жертви на домашно насилие...
Това, за съжаление, е една от най-големите причини жертвите да търпят поведението на насилника си. В развитите страни този фактор не е така виден и срещан, както е в България. Ако една жена е в брак/връзка с насилник, то тогава със сигурност той ще е направил всичко по силите си да я е поставил под финансова зависимост, както и да ѝ втълпи, че не може да изкарва пари и да се справя без него. Ако семейството ѝ не е финансово стабилно, то тогава нещата стават още по-зле. Тук съветът ми е самата жена да събере смелост и да направи всичко по-силите си - да се образова, преквалифицира или да намери добра работа, за да може да си осигури финансова стабилност. В развитите страни този проблем е по-лесно преодолян, поради факта, че самите държави осигуряват закрила за жените и децата, които са жертви на домашно насилие. Държавата осигурява жилище, финансова помощ, както и предлага курсове и обучение, за да могат жените да намерят стабилна работа.
Какви са видовете заплахи?
Заплахите първоначално са привидно несериозни, като жертвата ги възприема като ревност, провокирана от любов. Казва ти, че ако го оставиш той няма да го преживее. После заплахите стават по-различни. След като му родиш дете, заплахите са свързани с детето. Казва ти, че ще ти го вземе, ако си тръгнеш и никога няма да ти го даде. Както и че ще те убие и ще каже на всички, че си избягала с друг. Опира пистолет до главата ти и казва как ще си заровена на Витоша и никой няма да те намери. Заплахите са отправени и към близките и семейството ти, защото запомнете едно - насилникът е изучил всеки един, на когото държите. Заплахите могат да бъдат свързани и с проваляне на кариерата ви заради секс компромати или интимни снимки.
Кога човек осъзнава, че трябва да потърси помощ отнякъде?
Една мъдра жена ми помогна да намеря сили и да осъзная, че това, което се случва, вреди най-много на детето ни и ако остана в тези токсични отношения, няма да ме има. Скандалите вкъщи, на които детето ставаше свидетел, блъскането и обидите над мен и баба му, се случваха пред очите му.
Жената, която ми отвори очите, беше на малко над 50 години. За съжаление беше във връзка, сходна с моята. Синът ѝ не я уважаваше, защото съпругът ѝ се беше погрижил за това, а дъщерите ѝ не бяха в страната. Каза ми, че ако сега е на 30 г. като мен, ще си тръгне, защото е съсипала здравето си и че при следващия скандал не е сигурна дали ще издържи. Не можеше да намери време за здравето си, защото съпругът ѝ винаги намираше нещо по-важно, с което да я занимава и натоварва. Две седмици след последния ни разговор тя почина.
Каква е ролята на полицията?
За голямо съжаление полицията не може да помогне ефективно.
Вие живеете в Лондон. Кога заминахте и там как работи системата, когато става дума за домашно насилие?
Аз живеех в Лондон и преди да се запозная със съпруга си. Семейството ми живее тук. След като напуснах съпруга си, се върнах в Англия поради факта, че инцидентите с колата ми и всички заплахи ме накараха да оставя живота и приятелите си и да потърся място, където да се чувствам в безопасност.
Системата за закрила на жени и деца там работи, особено след промяната в Закона за домашното насилие, който влезе в сила от октомври 2021 г. Жени и деца, които са в опасност, имат възможността да потърсят помощ както от общината, така и от социалните и от правителствените организации. Може да им се предостави убежище, докато им бъде предоставен постоянен дом.
Криминалният съд подвежда под сериозна отговорност насилниците, които упражняват така наречения „Принудителният контрол”, като наказанието е затвор.
По какво си приличат жертвите на насилие, как могат да се разпознаят?
Жертвите се чувстват виновни от случващото се и се притесняват да споделят какво реално е станало. Всяка една от тях е объркана. Трудно ѝ е да намери сили да разкаже. Понякога се опитва да оправдае насилника си. А насилникът винаги играе жертвата. Разликата обаче е, че за него няма да е проблем или да има притеснение да разкаже какво се е случило. Дори напротив, ще говори и ще разказва нещата, които реално той е направил, докато жертвите прикриват случващото се от страх, срам и безсилие.
Заплахите, отнасящи се до децата, повод ли са да останете при човек, който оказва насилие над вас?
При мен - да. Заплахите, че ще ми вземе детето бяха фактор, който ме накара да остана повече отколкото трябваше. Осъзнавам, че това е било глупаво и че не е трябвало да се поддавам на заплахи, но в онзи момент съм го правила и го отчитам като грешка.
Къде е мястото на срама?
Срамът е фактор и то силен. Срамът е породен от общественото мнение, че една жена трябва да търпи и не трябва да прави драми. Породен е и от факта, че ти се чувстваш толкова унижена и засрамена, че си допуснала това да се случи, че не можеш да намериш сили да го споделиш. Дори ако успееш да го споделиш, после се сблъскваш с критика, че това нещо е нормално и че правиш драми. Срамът се изразява в унижението и накърнената ти душа, както и в безизходицата, от която не виждаш изход. Никоя жена не трябва се срамува от случилото се, защото трябва да осъзнае, че това, което се е случило, не е по нейна вина.
По какъв начин протече разводът Ви?
След 7 години брак се разведохме, като разводът протече доста тежко. Той се опита да забави излизането на решението за развод, за да възпрепятства сключването ми на брак. Имаше много заплахи. Една година след подаването на молбата от моя страна, все пак успяхме да се разведем.
Кога идва смелостта?
Идва в момента, в който осъзнаеш, че ако не вземеш крайното решение да го напуснеш, няма да те има и колкото и да си вярваш, че търпиш всичко в името на детето си, осъзнаваш, че теб няма да те има до това дете и то няма да има бъдеще. Осъзнаеш ли това, тогава ти идва смелостта да си тръгнеш...
P.S. Към днешна дата Кристина e открила своя втори шанс. Тя има и второ дете от партньор, който среща след трудния развод.
Още от автора:
Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош
От сърцето на Украйна: Кирило Краснокутски, който избра да остане в родния Киев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!