76 години след смъртта си цар Фердинанд най-сетне ще бъде погребан в България. Тленните му останки, пред които ще могат да се поклонят и желаещите българи, се завръщат на родна земя днес (29 май) с военен самолет, за да бъдат поставени завинаги в семейната крипта на построения от него дворец "Врана".
Едно от нещата, които можем да кажем за личността на Фердинанд с абсолютна сигурност, че това е една изключително противоречива фигура, която продължава да предизвиква полярни реакции и днес, толкова време след кончината му.
Също толкова категорично обаче можем да кажем, че цар Фердинанд приемаше и обичаше България като своя родна страна до последния си дъх през 1948 година, когато надживял и двамата си сина, си отива с думите към адютанта си, генерал Петър Ганчев: "Кога заминаваме за България"?
Истината е, че винаги е искал гробът му да е тук, в страната, която означаваше толкова много за него. Близо осем десетилетия, тленните му останки лежаха непогребани в католическата църква "Св. Августин" в Кобург, Германия. Според много от историците, ковчегът е бил приготвен за пътуване и просто се е чакало времето, в което да може той да се завърне у дома.
Още при първото обявяване на новината, тя бе посрещната остро от много обществени личности у нас. Според едни, това е "антибългарско деяние, накърняващо паметта на всички дали живота си в защита на отечеството", според други "подобно намерение е преди всичко политическо". Трети обаче защитиха инициативата и от историческа гледна точка определено може да се каже, че това е логичен ход.
Защото колкото и противоречива фигура в културно-историческото ни наследство да е Фердинанд, е факт, че той е най-дълго управлявалият монарх в Третото българско царство след избирането му за княз през 1887 година (след абдикацията на княз Александър I Батенберг) и оттеглянето му от трона през 1918 година и напускането на страната (до която така и не му е позволено повече да се завърне).
Също така е и единственият бакански монарх с толкова аристократично потекло (пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургск, като произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините).
Действително противоречива личност, както сама по себе си изтъкана от противоречия (в документите от онова време се посочва: умел политик и дипломат, и същевременно високомерен човек със самочувствие, често стигащо и до грандомания), така и в политиката, която води начело на България.
Заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава и нейната независимост са безспорни.
Развитието на много от институциите й също: Българската академия на науките, Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, финансовото подпомагане на различни художници и писатели, които изпраща с царска стипендия в чужбина, стопанският подем, строителство на железници, фабрики, пристанища, развитието на архитектурата й и построяването на значими обществени сгради - всичко след инвестиции от милиони златни франкове.
Същевременно носи и своята категорична вина за катастрофалните решения с участието на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната ни стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
Но въпреки цялото противоречие, цар Фердинанд е част от историята ни. Същата тази история, която разделя и владее, но в крайна сметка определя България като това, което е. Държава, страна и родина за всички, които я чувстват като такава. За него тя е точно такава. И това е достатъчно, за да го посрещнем с "добре дошъл у дома"...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!