„Докато не получим правни гаранции – както от Скопие, така и в контекста на преговорния процес в ЕС, че политиката ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за провеждане на първата междуправителствена и стартиране на преговори за членство“.
Това заяви пред депутатите в парламента вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева, която бе извикана на изслушване, за да даде актуална информация пред депутатите за отношенията ни с нашата съседка, предаде агенция БГНЕС.
„Българските национални интереси в РС Македония са обект на обществен и политически консенсус, пресичащ през поколенията външната политика на България, залегнал в декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. Тази декларация е пример за приемственост във времето и на междупартиен консенсус, с който малко държави могат да се похвалят. Те ни дадоха и необходимата политическа тежест да отстояваме уверено националния си интерес в разговорите си със Скопие”, отбеляза Захариева.
Тя беше категорична, че
страната ни е положила всички необходими усилия, за да постигне едно качествено ново начало в отношенията си с РС Македония
– от признаването на нейната независимост, през подаването на ръка за помощ и българското председателство на Съвета на ЕС, до помощта ни за справяне с COVID-кризата.
Според външния ни министър България винаги е демонстрирала „последователност, предсказуемост, прозрачност и конструктивност”. „Независимо от всички наши прояви на добросъседство, Скопие не промени същността на своята политика към България. Ангажиментите към страната ни запазиха единствено декларативен характер, а по същество Скопие продължи политика си в подкрепа на неоснователните малцинствени, исторически, езикови и други претенции. Имаме дълъг списък от случаи, в които те не се придържат към подписани двустранни документи”, каза още Захариева пред депутатите.
От парламентарната трибуна Захариева заяви, че според нея
тоталитарното мислене все още държи хората в Македония „в клещи”,
давайки за пример организираното от кмета на Скопие честване на годишнината от смъртта на Тито. „Докато голяма част от другите бивши Югославски републики почитат множеството жертви на режима на Тито, в Скопие неговото наследство се възвеличава. За съжаление, тази идеологическа конструкция, подхранвана от „дълбоката държава”, за която говори бившия премиер Любчо Георгиевски, държи обществото в капан”, смята външният ни министър.
Като примери Екатерина Захариева посочи още административните спънки пред българския бизнес в Македония, бавенето на транспортния коридор номер 8, антибългарската реторика в медиите и изкривеното представяне в средствата за масова информация на българската позиция. „Ние оставяме отворена вратата за комуникация и сме готови във всеки един момент за двустранни преговори с РС Македония”, отбеляза в заключение нашият първи дипломат.
Вицепремиерът Красимир Каракачанов също говори по темата о парламентарната трибуна. „България заяви своята категорична позиция – Македония не е готова да започне преговорите за членство в ЕС”, каза той.
„Причината за това се дължи основно на политиката, която РС Македония води от десетилетия по отношение на България. Няма да се връщам от началото на 90-те години, защото всички знаем, че именно
България беше държавата, която първа призна Македония. Благодарение на българската дипломация още няколко държави я признаха за суверенна държава”,
отбеляза вицепремиерът.
Според него обаче, за всички тези усилия страната ни получава единствено неискреност, дори „откровена антибългарска политика”. Каракачанов беше категоричен, че езикът на омразата по отношение на България в съседката ни се възпитава и през образователната система там, и през медиите, както и през културните им ведомства чрез финансиране на филми и различни програми. „Представяйки неверни и изкривени факти от историята на българския народ, българинът е представен като враг и противник, едва ли не като душманин на държавата, която първи признахме”, заяви още Красимир Каракачанов.
Той подчерта още, че дори македонската дипломация, назад във времето, се е опитвала да създаде негативен образ на нашата страна пред европейските страни, а през международните институции са правени опити и за налагане на тезата за т. нар. македонско малцинство в България.
За вицепремиера дори изграждането на транспортен коридор номер 8, който благоприятства пряката връзка между Черно море и Адриатика, е бил умишлено блокиран. „Виждаме, че днешното правителство не бърза, а някои от представителите на това правителство, от предишния му състав, го наричаха български проект, вреден за македонските интереси”, категоричен е той.
В заключение Красимир Каракачанов увери, че българската позиция да не подкрепи Република Северна Македония на този етап за ЕС се базира единствено и само на параметрите на Договора за приятелство и добросъседство между двете страни, както и на рамковата позиция, приета от правителството и потвърдена от парламента под формата на декларация. „Не сме правили компромиси с това, което Народното събрание потвърди като позиция”, добави още той.
Доц. Tашев: Посланието ни е ясно, Македония трябва да направи промени
Захариева: България не може да подкрепи Северна Македония на този етап
Северна Македония: Лошо послание, поражение за европейски ценности
София и Скопие ще търсят общо решение
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!