Да, рециклирането се случва: Изхвърляйте разделно

П реди седмица бях на събитие, на което за пореден път чух, че в България никой нищо не рециклирал, всичко се изхвърляло или изгаряло и нямало смисъл да разделяме отпадъка. За съжаление този мит се подклажда непрекъснато от търсещи скандала медийни репортажи и градски легенди за смесване на отпадъците от контейнерите в камионите на сметооизвозването.

Огромната част от опаковките са направени от четири незаобиколими материала – пластмаса, хартия, стъкло или метал. Оставените в заведенията или върнатите в магазина стъклени бутилки например се въртят многократно през заводите за бира и безалкохолни напитки – средно 2.7 пъти за година за период от 4-5 години. Стъклена бутика, изхвърлена в зеления контейнер на Екопак в София обаче също се превръща в нова бутилка и ще бъде продадена отново в местния супермаркет в рамките на 2-3 месеца. Инсталации за третиране на стъклени опаковки като тази на Екопак край с. Равно Поле, както и тази за последващо рециклиране и производство на нови бутилки на BA Glass България в кв. Орландовци, правят завъртането на кръга постижимо, без дори материалът да е напускал границите на Софийска област. А междувременно производителят на стъклени бутилки и буркани BA Glass е един от най-големите играчи в Европа с два завода в България като 70% от продукцията му отива за износ.   

4 алтернативи на пластмасата, за които природата ще ви се отблагодари

Хартиените опаковки са абсолютният шампион. През 2018 г. практически всички 5 организации по оползотворяване отчитат, че около 90% от хартиените отпадъци от опаковки в България се събират разделно, сортират се по вид и се рециклират в заводи за производство на нови опаковки от хартия и картон, като този на DS Smith България край Пазарджик, който работи почти ексклузивно с отпадъчна суровина.

Всъщност, през 2018 г. по подобен начин рециклираме над 60% от опаковките, пуснати на нашия пазар. В абсолютно отношение, Екопак са рециклирали малко над 100 хил. тона опаковки при пуснати на пазара от техните членове над 166 хил. тона, което прави малко над 60% материално оползотворяване. Екобулпак са успели да рециклират над 81 хил. тона, при пуснати на пазара от техни членове около 114 хил. тона, което представлява близо 72% материално оползотворяване. Останалите три организации също отчитат подобни проценти.

Горните резултати се постигат много по-лесно и при по-ниски разходи, ако материалът бъде събран разделно и е относително чист. Точно затова транспортните фирми биха плащали големи глоби на организациите по оползотворяване, ако си позволят да смесят различните контейнери, докато ги събират. За съжаление, огромната част от битовите отпадъци в България все още се събират през общите контейнери и пристигат в сепариращите инсталации в ужасяващо мръсен вид и смесени с какво ли не. Това изключително много затруднява и оскъпява сортирането и намалява качеството и стойността на крайната суровина при някои материални потоци, особено пластмаси и хартия.

Не, съвсем не всичко е цветя и рози. Започвам с начина на смятане на данните:

Евростат: България пета в ЕС по генериране на боклук, включително опасен

Процентът рециклиране на пластмасови опаковки = Количествата събрани и рециклирани опаковки / Количествата пуснати на пазара опаковки.

Числителят се следи изкъсо чрез стриктна система за проверки, но знаменателят е декларативен, тоест говорим за декларираните количества, за които фирмите плащат продуктови такси. Това е чист разход за тях, тоест има сериозен стимул за недеклариране. Освен това, все повече расте електронната търговия, а там съвсем пък нямат навика да плащат продуктови такси за опаковки.

В бранша отдавна се знае, че на пазара има доста голямо количество недекларирани опаковки, тоест физически наличните обеми са доста по-големи от декларираните. С една дума: Официалните отчети на МОСВ вероятно сериозно надценяват процента рециклирани от пуснатите на пазара пластмасови опаковки в България. Забележете, че това не се дължи на грешни отчети на организациите по оползотворяване, а на неучастие на значима част от бизнеса в системата.

Мечтател или реалист: може ли това момче да ни спаси от пластмасата

Основният проблем обаче си остава ниското ниво на разделно събиране у нас. То се дължи преди всичко на липсата на икономически стимул – докато няма връзка между таксите и реалното количество смесен отпадък, което изхвърляме, разделното събиране ще остане занимавка основно на ограничен брой съвестни граждани. Ефективното въвеждане на „замърсителят плаща“ обаче е въпрос както на политическа воля, така и на инвестиции – за много повече контейнери например, така че да не се лутате с часове да ги търсите. Тоест накрая става въпрос за много пари, които общините и организациите по оползотворяване трябва да съберат от всеки един от нас. Без тях обаче новите европейски изисквания за разделно събиране и рециклиране на 70% от отпадъците от опаковки до 2030 г. са неизпълними.

Обаче не всичко завършва тук. През юни, 2019 г. например в София се проведе годишната конференция на TOMRA Group – норвежка фирма, която е нещо като „Ролс-Ройсът“ в технологиите за събиране и сортиране на материали. Изборът им не беше случаен. Просто точно тогава в Елин Пелин стартира работа завода на Интегра Пластикс за рециклиране на някои видове пластмаси (т.нар. найлонови пликчета), които до вчера можеха само или да се изгарят или да се товарят на кораби за Азия, откъдето да пълнят океаните с боклук. Годишно там ще се преработват 40 хил. тона пластмасови отпадъци, предимно внос от Западна Европа.

България всъщност има огромна рециклираща индустрия, особено за пластмаси. Германия и други страни от Западна Европа ни изпращат големи количества отпадък (често на отрицателни цени), който фактически се сортира и рециклира тук. Ние произвеждаме от него суровина с висока стойност, която се връща в икономиката. Така те отчитат високи нива на рециклиране, а българският бизнес прави пари, създава добавена стойност и работни места. Ако държавата реално контролира и всичко това се случва при спазване на правилата и екологичните норми, то не виждам защо да не се прави.

Но да се върна към събитието, с което започнах. Взех пластмасова бутилка за вода от масата и дадох конкретен пример: Ако тя бъде изхвърлена в жълтия контейнер ще се сортира по вид и цвят в специализирана сортираща инсталацията. След това ще замине за един от заводите за преработка на пластмаса ( напр. в Ямбол), където ще бъде надробена на миниатюрни влакна. Материалът може да се превърне в пълнеж за възглавници и завивки в завода на Калинел в Троян. С над 1700 служители те са водеща фирма за производство на домашен текстил в Европа, един от най-големите български доставчици на IKEA. Накрая може да се окаже, че години наред спите върху собствената си бутилка.

Мнението на Боян Рашев е публикувано във „Фейсбук“, препечатваме го с негово съгласие.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още съдържание последвайте страницата ни в Instagram.