Може ли Черно море да стане демилитаризирана зона

В Черно море са започнаха военноморските учения на НАТО „Бриз-16“.

В тях участват 25 бойни и спомагателни кораби и катери от България, Гърция, Румъния, Турция и Испания, както и Втора постоянна група противоминни кораби на НАТО.

На този фон българският премиер Бойко Борисов обяви в Стара Загора, че „Черно море да бъде обявено за демилитаризирана зона без военни, без кораби, без подводници”.

Според него присъствието на военна техника няма да донесе нищо добро на народите по Черноморието, защото това е „зона, където се очаква да се добива газ, където всички държави имат туризъм и дава възможности за голям стокообмен”.

В същото време, в контекста на срещата на върха на Алианса във Варшава, която се проведе в края на миналата седмица, основният акцент на „Бриз-16“ е противодействие на евентуална мащабна военна заплаха в Черно море, която реално може да дойде само от Русия.

Въпреки това идеята за каквото и да е равенство на силите в региона е абсурдна. Русия разполага с 2 стратегически поводници и 55 военни кораба в базата в Калининград. Още 4 конвенционални подводници и 45 кораба има в Севастопол. А в базата в Латакия, в Сирия се намират още руски военни съдове от Черноморския флот, които при нужда могат да атакуват проливите, контролирани от Турция.

Тези цифри са донякъде подвеждащи, защото включват катери и други спомагателни съдове, като броят на големите руски военни кораби в Черно море е около 15. Все пак това е повече, отколкото имат всички останали черноморски държави, взети заедно.

Отделно превъзходството на руската авиация и ракетни системи в региона е тотално.

Според Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. бойните кораби на страните, които нямат излаз на Черно море, не могат да стоят в тези води повече от 21 дни. Тази клауза на практика връзва ръцете на НАТО.

Горбачов: НАТО прави крачка към реална война

"Ню Йорк таймс": В НАТО няма единство спрямо Русия

Можем да приемем до 5000 американски военни

Нещо повече, два месеца след анексирането Крим, през май 2014 г., руският министър на отбраната Сергей Шойгу съобщи, че 68 милиарда рубли (957 милиона долара) ще бъдат пренасочени от възлизащия на 20 трилиона рубли (292 милиарда долара) военен бюджет за модернизация към модернизиране на черноморския флот.

„Идеята за „демилитаризация на Черно море” датира от началото на 90-те години на миналия XX век и тогава тя настойчиво бе изразявана включително и от президента на Турция Тургут Йозал. Смяташе се, че така ще се даде силен тласък на Черноморското икономическо сътрудничество. Тогава се създаде и Банката на Черноморското икономическо сътрудничество, която, колкото и да е странно май и досега има седалище в....Солун”, коментира във „Фейсбук” бивш председател на парламента и бивш посланик на България в Полша, Литва, Латвия, Естония и Македония, Александър Йорданов.

„Тогава на тази идея се противопостави Руската федерация. Президент бе Борис Елцин. Русия не искаше да се раздели със своята военна доминация в Черно море. Останалите черноморски държави бяха съгласни – Румъния, Турция, Украйна, Грузия и разбира се България”, посочва Йорданов.

Според него „наистина, на противниците на „повече НАТО в България” трябва да им се предложи нещо абсолютно миролюбиво. За да им тестваме миролюбивите реакции. Това миролюбиво нещо се нарича демилитаризация на Черно море и означава Русия да си изнесе своя военен флот от базата в Севастопол и да не превръща Крим в плацдарм за агресия срещу черноморски държави. Но тъй като е ясно, че Русия няма да си изнесе черноморския флот, а дори продължава да се въоръжава и руските военни кораби и подводници са тези, които смущават яхтите в Черно море, а и са насочили ракетите си срещу Украйна, Румъния, България и Турция, то е ясно, че днес демилитаризацията е вече невъзможна”.

Йорданов смята, че Русия може да бъде убедена да намали военното си присъствие в региона само, ако се стигне до изравняване на силите с тези на НАТО.  

„Колкото и да е парадоксално демилитаризация днес означава повече НАТО в България, повече НАТО в Черно море”, категоричен е Александър Йорданов.