Най-успелите български предприемачи на Възраждането

П рез Възраждането, докато България е още част от огромната Османска империя, мнозина нашенци преуспяват в бизнес начинания и натрупват състояния, сравними с тези на най-богатите европейски и американски предприемачи. Но тези българи остават в историята не толкова с богатството си, а с това, което са направили за съгражданите си, за родните си места и за България.

Историята на Копривщица е показателна в това отношение. В малкия подбалкански град се раждат много от най-успелите български предприемачи. Такива са Ненчо Дончев Палавеев, Велю Стоянов Бегликчия, Петко Христов Доганов, Павел Герджиков, Найден Геров, Тодор Мирчов, Вълко Теодорович Чалъков и Стоян Теодорович Чалъков.

Всички те стават мултимилионери по съвременните стандарти, но подобно на Бил Гейтс и Уорън Бъфет използват голяма част от състоянията си, за да облагородят и направят по-добър света около тях.

През XIX век, в Копривщица е имало над 1000 къщи и близо 12 000 души население. С парите на заможните граждани на града се изграждат къщи, училища, църкви, чешми, мостове. В 1837 г. Неофит Рилски открива взаимно училище, а 9 години по-късно Найден Геров основава първото в България самостоятелно мъжко класно училище. През 1864 г. се открива и класно девическо училище, а през 1867 г. Тодор Каблешков основава ученическо дружество “Зора”. В 1869 г. е открито читалището в града.

Безспорно най-заможният копривщенец в историята е Ненчо Палавеев. Роден е през 1859 година. Като младеж е пратен да учи за абаджия в Цариград. Още преди да навърши 25 години основава самостоятелно търговско дружество, поддържащо връзки с Британската империя, водещата икономическа сила по онова време. За да развива бизнеса си Ненчо научава английски, немски, руски, арабски, хинди, сръбски, албански, гръцки, турски. Постепенно българинът изгражда бизнес империя, осъществяваща дейност в цяла Източна Европа, Близкия Изток и дори Индия и Китай.

Компаниите му са изнасяли сирийски килими за Лондон и Петербург. От Русия пък са изпращали кехлибар към Истанбул, Кайро и Делхи. В Гърция и Сърбия пък са внасяли икони от Йерусалим. Палавеев придобива дялове в търговията с египетски памук и установява центъра на бизнес империята си в Кайро. Даже купува дялове от дружеството на Фердинант Лесепс, което прокопава Суецкия канал. По-късно Палавеев продава тези дялове на Английската банка.

Но вместо да продължи да движи бизнеса си далеч от България, Палавев се връща в началото на 1880-те години в Копривщица, където развива обширна обществена дейност. Той финансира изграждането на Читалището, параклиса в гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично. При следващото си идване в родния град, в началото на XX век Палавеев дарява 1000 златни английски лири за изграждането на мавзолея - костница на героите от Априлското въстание и построяването на църквата Свети Никола.

На Министерството на народното просвещение отпуска 6000 египетски златни лири (около 47 кг. злато) за построяване и финансиране на дейността на гимназия в Копривщица. Гимназията е открита през 1932 г., като заплатите на учителите и поддръжката се финансират от фонд създаден от Палавеев.

През 1934 г. той основава благотворителна фондация, която носи името му. Целта е "културното и икономическо израстване" на родния му град. Фондацията има основен капитал от 5000 лева, а след кончината на Палавеев през 1936 г., съобразно завещанието му, осчетоводява цялото му имущество - една четвърт идеална част от бащините му две къщи, собствения му дом в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от Обединена банка Деджил в Египет, 150 облигации от Националната банка на Египет. Всички ценни книжа се съхранявали в Базел. На Копривщица са завещани и влоговете на името на Палавеев в БНБ, Българската земеделска банка - София, Популярната банка в Копривщица, цялата му покъщнина и касетка със злато на кюлчета и златни монети.

Съгласно волята на дарителя, фондацията е трябвало да инвестира 3/4 части от годишния си нетен приход, а остатъка да капитализира. Това положение се спазва до 1946 г. След това Министерството на народната просвета, което замества копривщенската ефория в надзора на фонда, започва да се изразходва не само текущия капитал, но и основния.

Петко Доганов е друг щедър дарител от Копривщица, чиито образ е увековечен в стенописите на Рилския манастир. Той е бил бегликчия - събирал е султанските данъци от животновъдите.

С голяма почит се ползва и Мирчовия род. Според семейното предание той произхожда от средновековно болярско семейство. Неговият най-известен представител е Тодор Мирчов. Предприемачът е роден около 1785 г. Днес в Копривщица има Мирчов мост, Мирчова чешма. рез ХIХ век той построява новата, тогава, църква в града. Ликът му, като ктитор, е изографисан върху един от стълбовете при входа на храма. Тодор Мирчов спонсорира бедните ученици в Копривщица и финансира т. нар. даскал Груйово училище.

Състоянието си натрупва с джелеплък - търговията с овце в Цариград и с производство и търговия с вълна, шаяци и чорапи, които изнася за Близкия изток. Компанията му има представителство в Александрия. Всяка година от Копривщица се изнасяли над 250 хил. чифта чорапи и шаяци, освен това градът е бил известен с луканки, суджуци, кавърми, пастърми, намерили отличен прием по пазарите на Османската империя.

Друг известен с щедростта си копривщенец е Вълко Чалъков. През 1822 година, с частни средства е открито първото обществено училище в Копривщица. То се помещавало в къщата на чорбаджи Вълко Чалъков. С разрастването на града тя отеснява и за целта първенците на града финансират строежа на нова сграда. А с щедра предплата от 6000 гроша чорбаджи Вълко склонил Неофит Рилски да стане главен учител в Копривщица. Вълко Чалъков бил ктитор и на Бачковския и Рилския манастир, както и на манастирите Зограф и Хилендар в Света гора. Занимавал се е с бегликчийство, като заради честността си е назначен от Султан Махмуд за главен бегликчия за територията на Тракия. Влиянието му е било толкова голямо, че е можел да иска уволненията на висши османски чиновници.

Но първенците на Копривщица не действат поединично. През 1830 г. еснафските сдружения в града основават "Взаимноосигурителна каса" и правят фонд "Общеполезно дело". В управителния съвет на фонда влизат и местните първенци Цоко Каблешков, баща на Тодор Каблешков, чорбаджи Либен, баща на Любен Каравелов, чорбаджи Дончо Палавеев и синът му хаджи Ненчо, чорбаджи Вълко Чалъков и неговите синове. От касата, чрез фонда се финансират множество начинания, като построяването и поддържането на училището в града. Освен това извънсчетоводно със средства от фонда е финансирана и подготовката за Априлското въстание. Фондът функционира до 1883 година.

След това копривщенци продължават да помагат за изграждането на новата българската държава, като над 50 от министрите в правителствата, управлявали свободна България, са родом от малкия подбалкански град. Такива са били хората по онова време, който със собствените си усилия, с трудолюбието и предприемаческия си дух, без държавна подкрепа и без данъчни облечения остават в историята като строителите на България.

(За написването на статията са използвани архивни материали и източници от фонда на Дирекция на музеите в Копривщица).

Възрожденският дух все още е жив в малкия подбалкански град, въпреки че жителите му са значително по-малко заможни от техните предшественици преди век.