Българските деца – как се хранят и колко се движат

Д оц. д-р Ханджиева-Дърленска е председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Тя е съ-председател на Работната група по хранене към Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. От юли 2021 г. е призната за Европейски специалист за лечение на затлъстяването от Европейската асоциация за изследване на затлъстяването. От ноември 2022 е избрана в борда на Европейската група по детско затлъстяване.

Повод да поговорим с нея са данни, които СЗО оповести през септември, и които показаха, че децата в България са на пето място по затлъстяване в Европа.

За това хранят ли се правилно подрастващите, кога едно тегло в ранна възраст е повече от нормата, какви са проблемите при храненето на децата у нас, както и какво показват последните данни по отношение на физическата активност, пред Vesti.bg, говори доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, дм.

Каква е разликата между хранителен режим и диета?

Двете понятия могат и да се припокриват, в зависимост, в какъв контекст се използват. Тогава, когато говорим за диета, най-често се има предвид спазване на определен диетичен режим за някаква цел – при хронично заболяване или при затлъстяване, когато се цели намаляване на теглото. Самият режим – това са по-скоро препоръки.

Кога можем да кажем, че теглото на едно дете е наднормено?

Има различни параметри, с които се определя – индекс на телесна маса спрямо възрастта. Това е стандарт в определянето на телесната маса както за деца, така и за възрастни. Има определени стойности, които отговарят за съответната възраст и пол при детска възраст, до 18-годишна възраст. Освен това се използват и едни скали, отново на база тегло и височина - персентили. Над 95 персентила се счита вече за наднормено тегло, а по-нагоре вече и затлъстяване.

Какво е необходимо да предприеме един родител, когато забележи, че детето му е с малко повече килограми?

Много е важно да се наблюдава развитието на децата. Точно в тази възраст е интензивният растеж и развитие. Често пъти в детска възраст започва едно повишаване на теглото, което може да достигне и до над нормата. Често пъти се изразява с натрупване на мастна тъкан около талията. Когато родителят има някакви съмнения, трябва да се обърне към педиатъра, който следи детето, или ендокринолог-педиатър, но трябва да потърси лекарска помощ, а не в Интернет да търси информация как да се справи сам, защото там има и много неправилна информация. Ако се потърси помощ от диетолог, то той трябва да бъде лекар, а не специалист по здравословно хранене.

Има ли наследствено затлъстяване при децата?

Да. Една от причините е именно генетична предразположеност. Дори се счита, че около 70% от развитието на затлъстяване се дължи на различни гени. Затлъстяването е хронично заболяване, което е за цял живот. При децата освен гените, които могат да носят, влияят и различни фактори, сред които небалансирано хранене, прекомерен прием на храни, които са богати на калории, сол, захар и мазнини. Това са пакетираните храни или т. нар. „ултра технологичнообработени храни“. Освен това обездвижването при децата е много сериозен проблем. В България тенденциите при детското затлъстяване следват световните тенденции. Не сме в началните места, но сме сред 10-те държави от ЕС, където има наднормено тегло и затлъстяване. На първите места при тежко детското затлъстяване са държавите от Средиземноморския регион, въпреки че там е разпространен този средиземноморски модел на хранене, но независимо от това и при тях се наблюдава „американизация“ на храната, както и в България, а именно – консумация на бургери, на пакетирани храни, на газирани напитки, и в същото време ниска консумация на плодове и зеленчуци, на риба и домашно приготвена храна.

Друго нещо, което е предпоставка за повишеното тегло, е когато децата консумират често „fast food” или некачествена храна. Този вид храна променя вкусовите предпочитания на децата и те започват да искат да консумират този вид храна. Важно е как децата се възпитават вкъщи как да се хранят и успоредно с това в яслите, градините и училищата. През последните години много важно е също и маркетирането на храни, т.е. използването на социални мрежи, на различни видео игри определят хранителните предпочитания в детска възраст.

Може ли да се каже, че при родители с наднормено тегло и детето ще е с такова?

Да. Когато един от родителите е с наднормено тегло, рискът е 40% това да се прояви и при детето, а когато и двамата родители имат проблеми с теглото, рискът при децата става 80%. От една страна е тази генетична предразположеност, а от друга е моделът на хранене в семейството. След като родителите имат това заболяване, те най-вероятно също не спазват балансиран хранителен режим, а консумират сладки храни, но не и достатъчно плодове и зеленчуци или приготвят полуфабрикати и пържени храни. Всъщност така обучават и своето дете. Важен фактор е и обездвижването. Когато едно дете е пред екрана, то не се движи. Преди няколко години Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите заболявания, на което аз съм председател, участваше в европейско проучване, на което се установи, че децата между 6 и 9-годишна възраст в България, прекарват близо 26 часа пред екран седмично, докато децата в Холандия и Белгия, седят пред екран 14 часа. Препоръката относно седенето пред екран за деца до 3-годишна възраст е да няма никакъв такъв, от 3 до 6 години е максимално 1 час дневно седене на екран, а от 6 до 18-годишна възраст, е 2 часа дневно. Седенето пред екрана влияе и на апетита, защото е доказано, че се получава едно стимулиране на допаминергичната система в мозъка, което води до зависимост към екраните.

Когато видим, че има качване на килограми в ранна възраст, това признак ли е за някаква болест?

Не мога да отговоря категорично, но със сигурност е признак, че човек трябва да отиде на лекар, за да може да се установи дали се касае за заболяване или има друга причина.

Има ли „прехранване“ при децата?

Да, има. В България са създадени национални препоръки за хранене на различните групи от населението – в детска, ученическа и над 18-годишна възраст. Тези препоръки са 12 на брой и включват промотирането на разнообразно балансирано хранене, прием на плодове и зеленчуци, поне 5 броя дневно или 400 грама дневно, но разбира се количествата са различни спрямо възрастите. Консумацията на белтъчини, на течности, на зърнени храни и други. Ако населението не е наясно, а чете основно информация от Интернет, самите родителите следват различни модели на хранене, които може да са подходящи за тях, но не и за децата им, това може да доведе, както до „прехранване“, така и до обратното – до намален прием на храна, което може да доведе до дефицити и здравословни проблеми.

Колко пъти на ден трябва да се храни детето и какво да включа режимът му?

Храненето може да бъде 4-кратно или 5-кратно. Основните хранения са закуска, обяд и вечеря. Има две междинни закуски – една сутрин и една следобед. В зависимост от възрастта са различни енергийните нужди. На едно момче на 16 години му е необходима енергията и съответно около 3000 калории, защото тази възраст се счита, че тогава има интензивно развитие и растеж. Тогава е необходимо по-голям прием на калории и храни.

Забелязвате ли разлика при затлъстяването при момчетата и момичетата?

Последните данни, представени от Световната здравна организация за периода 2018-2020 за Европа, показват, че 32% от момчетата на възраст от 6 до 9 годишна възраст са с наднормено тегло, включително затлъстяване, а 15% са само със затлъстяване. При момичетата в същата възрастова категория 29 % са с наднормено тегло, включително затлъстяване, а 12 % - само със затлъстяване.

През последните години при момичетата, се наблюдава малък спад, лека тенденция за намаляване на честотата. И все пак двата пола са рискови. Също така има и рискови възрасти за покачване на теглото над нормалния темп за възрастта при децата. Това са около 3-годишна възраст, около 7-ата година и в пубертета. Затова е много важна хигиената на живот – балансираното хранене, физическата активност и сънят. За много малките деца се препоръчва по 11-12 часа на денонощие, а с порастване на децата, около училищна възраст – 10 часа. Към 18-годишна възраст вече 9 часа на денонощие.

Какви са проблемите при храненето на децата в България?

Относно хранителните навици, отново по данните на СЗО за периода 2018-2020 година, сред децата от 6 до 9-годишна възраст, се наблюдават следните тенденции: 37% консумират всеки ден плодове, 34% консумират всеки ден зеленчуци, 19% консумират безалкохолни напитки и сокове поне три дни седмично и 75% закусват всеки ден. Проучването на храненето на населението над 1-годишна възраст в България също показа някои от неблагоприятните тенденции в храненето на децата, като ниска честота на прием на риба, на млечни продукти и висок прием на храни и напитки, съдържащи захар, а дори и висок прием на енергийни напитки, които са забранени за употреба в детска възраст.

Какви са данните по отношение на физическата активност?

Отново цитирам данните на СЗО. При децата от 6 до 9-годишна възраст в България 45% ходят и се връщат от училище пеша или с колело, 41% участват в спортна дейност поне два пъти седмично, 95% прекарват поне един час дневно в активна игра или спортна дейност. Като 43% от децата в тази възраст прекарват поне по два часа пред телевизор или някакъв друг вид екран.

Още от автора:

Гастроентеролог: Така ще избегнете "есенното коремче"

Психолог за „опустяващото гнездо“: Не пречете на детето да бъде самостоятелно

Розовата къща: Наркозависими споделят обща съдба

Най-татуираната българка: След №100 спрях да ги броя

Войната по пътищата няма да спре, докато не изчезне чувството за безнаказаност

Адвокат Димитър Марковски: Истината винаги е само една и тя е на Господ​

Розалина Попова: Да влезеш „в кожата“ на Моника Белучи

Кога един човек се превръща в убиец?

Психолог: Не може да доведете детето и да кажете „Ето, ремонтирай го“

Психолог: Никога не поставяйте детето в тази ситуация

Абитуриентката Ани: Тъжните моменти в Дома за деца са много

Ива Русинова - красивото лице на дрифта

Какво пък разбират жените от футбол? Отговарят фенките

Виктория Георгиева: Хубаво е да имаме различни участници на „Евровизия“

Павел Хаджиев: Българските истории и постижения не свършват, стават все повече

От сърцето на Украйна: Кирило, който избра да остане в родния Киев

Какво искат мъжете? Отговаря бербер Кольо Георгиев

Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата

Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders

Певицата Катерина Бужинская: Избягах от Киев, брат ми отиде на фронта

Диана Димитрова от "Лъжите в нас": Никой не е само добър или лош

Една жена, жертва на насилие: Кристина разказва своята история