България сред първите в класация за нерегламентирана лобистка дейност

Б ългария води класацията за нерегламентирана лобистка дейност, съобщиха от Асоциацията "Прозрачност без граници".

Организацията представя резултатите от първия европейски доклад за цялостно изследване върху лобирането и степента на защита на политическият процес от неправомерни влияния.

Изследването е проведено от представителствата на "Transparency International" в 19 европейски държави и 3 институции на Европейския съюз. То измерва почтенността на лобистката дейност, прозрачността, почтеността и равнопоставеността на достъпа на европейските политически системи.

България е с общ резултат от 25 от възможни 100. Това е резултат под средните 31 от сто и може да бъде разчетен като лошо представяне, коментират от Асоциацията.

Като особен тревожен факт те посочват, че страната получава много ниска оценка по показателя "прозрачност на лобистката дейност" - едва 13 на сто при средна стойност за региона по този показател 26 процента. Според анализаторите този резултат се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското
законодателство. Така лобирането в България остава до голяма степен нерегулирано. В същото време съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол.

Държавите от еврозоната, които се намират в най-тежко финансово състояние -

Италия, Португалия и Испания, са сред петте най-слабо представили се страни,

в които лобистките практики и тесни връзки между публичния и финансовия сектор се смятат за особено рискови. Изследването показва, че усилията на национално и европейско ниво за реформа на финансовия сектор след кризата са компрометирани от интензивно лобиране от страна на финансовия сектор в Европа.

От доклада е видно, че Европа спешно се нуждае от реформа в сферата на лобистката дейност, отбелязват от Асоциацията. От 19 изследвани европейски държави, едва 6 са въвели някаква форма на регламентация на лобистката дейност. Практически е налице безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху всекидневния
живот на европейците.

Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Обединеното кралство.

Сред препоръките на "Прозрачност без граници" към всички държави и институции на ЕС са да приемат достатъчно широка и изчерпателна регламентация на лобирането, да въведат задължителни регистри на лобистите, както и "законодателно досие", което проследява и дава публичност на всички форми на външно влияние върху законодателството и на всички контакти между лобисти и лица, заемащи публична длъжност.

От Асоциацията препоръчват и да се въведат или, където е необходимо, да се изменят, ограничителните периоди за осъществяване на лобистката дейност преди и след заемане на публична длъжност, за да предотвратят възникването на конфликт на интереси.

Досега нито една страна и нито една институция в ЕС не са изградили удовлетворителна рамка, позволяваща да се проследи процесът на вземане на обществени решения, да се види дали се спазват на правилата в търговията и дали има равен достъп до процесите на вземане на обществени решения, със съжаление се
посочва в доклада на неправителствената организация.

Европейският съвет, който представлява страните членки, е "смъмрен" с оценка 19,

най-слабо представилите се са Унгария и Кипър с 14 точки. Италия получава 10, Германия - 23, Франция - 27, а Великобритания - 44.

Европейската комисия, която неотдавна реши да затегне правилата си, е възнаградена с 53, много пред Европарламента, който получава 37 точки.

Брюксел е европейската столица на лобирането. Всички групи, защитаващи определени интереси, трябва да бъдат представени, ако искат да влияят върху законодателния процес, първо при формулирането на предложението от Еврокомисията, а след това при обсъждането му в Европарламента и между държавите членки.