Радев: България казва безусловно "да" на Албания за начало на преговорите с ЕС

Б ългария казва безусловно „да“ за начало на преговорите на Албания за членство в ЕС. Това заяви президентът Румен Радев след срещата с албанския му колега Илир Мета, който е на двудневна визита у нас. 

Радев отбеляза, че България и Албания споделят обща визия за бъдещето на региона като съюзници и партньори. 

Според българския президент Албания е изминала труден път на реформи в редица сектори, заради което заслужава да получи подкрепата за започване на преговорите за присъединяване към Съюза без условия. Радев приветства и политиката на албанската държава за защита на националните малцинства. 

Президентът Радев посочи още, че важна част от днешния диалог е била темата за укрепването на сигурността в региона. „Приветствам решимостта на Албания да стане част от многонационалната бойна група на НАТО в България“, каза Радев и допълни, че албанската държава ще изпрати у нас един взвод. „Осъдихме агресията и безумната братоубийствена война между Русия и Украйна. Заедно призоваваме за нейното прекратяване, за международно независимо разследване за зверствата, извършени в Буча, както и за възможно най-бързо установяване на виновните и най-строгото наказание. Само с нашето единство ние ще можем да гарантираме нашата сигурност“, каза Румен Радев.

„България и Албания не са просто съюзници. Ние сме партньори и приятели. Значим принос за това има значителното българско национално малцинство в Република Албания“, посочи още Радев след срещата.

Държавният глава допълни, че двете държави има какво още да постигнат като политика в сферата на икономическия и търговския обмен, както и в инвестициите и науката. Като радостна новина българският президент определи и възобновената пряка въздушна линия между Скопие и Тирана и призова за ускореното изграждане на транспортен Коридор номер осем.

1/2 My deepest gratitude to @PresidentOfBg, Rumen Radev for the warm hospitality in Sofia, in this important political and cultural hearth of many Albanian patriots and our national renaissance figures, who worked with dedication for the Independence of Albania. 🇦🇱🤝🇧🇬 pic.twitter.com/Jvx08OJ0EE

— Ilir Meta (@ilirmetazyrtar) April 5, 2022

"Всички малцинства в Албания са защитени, както и българското. Прави се всичко възможно те да се гордеят със своята идентичност и да бъдат добре интегрирани и подкрепяни от всички институции", заяви oт своя страна президентът на Албания след срещата.

Илир Мета изрази благодарност за безусловната подкрепа, която държавата ни дава за началото на преговорите за членството на Албания в Европейския съюз. Президентът на Албания определи отношенията между двете страни като „историческа дружба“.  

„София е скъп град за всички албанци. Тя е била дом на много наши възрожденци. От София те инспирираха и подготвиха независимостта на Албания“, посочи той. Като пример за доброто сътрудничество президентът на Албания даде и албанските студенти, които идват да учат в България, допринасяйки за развитието на двустранните отношения. 

Според Илир Мета двете държави трябва допълнително да укрепят партньорството си, заради променената среда за сигурност, както и да продължават да работят за стабилността на Западните Балкани. 

Дипломатически и консулски отношения между България и Албания

България и Албания установяват дипломатически отношения през април 1914 г. Отношенията между двете страни са прекъснати през 1915 г. след обявяването на 26 април с.г. на Албания за италиански протекторат. Възстановени са след Първата световна война, когато Албания обявява независимостта си. Официалното възстановяване е на 22 октомври 1922 г., от датата на назначаването на Константин Бошнак за управляващ албанската легация в София. Дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати през април 1939 г. вследствие на окупацията на Албания от Италия по време на Втората световна война и са възстановени на 17 ноември 1945 г. С нота от 12 март 1954 г. Албания приема предложението на българското правителство от 6 март с.г. легациите на двете страни да се издигнат в ранг на посолства.

Албания открива първото си почетно консулство в Пловдив с решение на Министерския съвет от 21 декември 2007 г. На 9 май 2012 г. правителството на България приема решение във Вльора, Албания, да бъде открито почетно консулство на България.

Основа за развитието на отношенията между България и Албания е подписаният на 14 февруари 1993 г. в Тирана Договор за приятелство и сътрудничество между Република България и Република Албания, който е ратифициран от народното събрание на България на 16 юни 1993 г., в сила от 13 октомври 1993 г.

Двама албански президенти са посетили България след 2000 година.

От 10 до 11 септември 2004 г. в София на официално посещение по покана на президента на България Георги Първанов е президентът на Албания Алфред Моисиу. Сред темите на разговорите между двамата държавни ръководители са двустранните отношения, българската подкрепа на усилията на Албания по пътя й към ЕС и НАТО, актуални въпроси на международната политика, обстановката в Югоизточна Европа. По време на посещението си президентът Алфред Моисиу има срещи с министър-председателя на България Симеон Сакскобургготски, с председателя на Народното събрание Огнян Герджиков и с министъра на външните работи Соломон Паси. В рамките на посещението му е проведен българо-албански бизнес форум, в който участват 14 представители на бизнеса от Албания с интереси в хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство и др. На форума е посочено, че в България са регистрирани 57 албански фирми.

На 6 и 7 октомври 2015 г. в София на официално посещение по покана на президента Росен Плевнелиев е албанският държавен глава Буяр Нишани. Сред акцентите в разговорите на двамата президенти са обсъдени възможностите за задълбочаването на търговско-икономическите връзки между България и Албания, както и за важността да бъдат окуражени повече български компании в енергетиката, възобновяемите енергийни източници, енергийната свързаност, транспортната инфраструктура - строителството на магистрали и жп линии, да работят в Албания. По време на посещението си президентът на Албания има срещи с министър-председателя на България Бойко Борисов и с председателят на Народното събрание Цецка Цачева. По време на посещението на президента на Албания Буяр Нишани е организиран българо-албански бизнес форум, на който е посочено, че към момента на албанския пазар работят повече от 60 български фирми. Обсъдена е и темата за инфраструктурните проекти като коридор номер 8.

Икономическо сътрудничество между двете страни

За периода 1996 - 2011 г. България е инвестирала 9,9 млн. евро в Албания. По-големите български инвестиции в Албания са в секторите хранително-вкусова промишленост, банково дело, добивната промишленост, строителство и инфраструктура и др. През последните 2 години албанският износ се е увеличил двойно. Чуждестранните инвестиции са се увеличили с пъти. През периода 2004 - 2011 г. броят на туристите, посетили Албания, е общо 4 млн. души.

Стокообменът между двете страни за първите седем месеца на 2012 година е малко над 51 милиона долара, почти същият, както и за първите седем месеца на 2011 година. Износът на България преобладава - 36,66 млн. долара. За първите шест месеца на 2012 г. Албания заема 44-то място в българския износ и 56-то в българския внос.

Според официалната статистика на Албания за периода от 2010 г. до 2012 г. България заема 8- 9 място по обем на албанския износ. По обем на вноса в Албания, България се нарежда на 11-о място по тонаж и на 15-о място по стойност на изнесената продукция. Във вноса от Албания преобладават вторичните суровини - мед, месинг, алуминий, битум и обработена кожа. Най-изнасяните групи стоки за Албания са: живи животни от рода на едрия рогат добитък; отпадъци и отломки от чугун, желязо или стомана (скрап), отпадъци (отлети на блокове) от желязо или стомана; продукти на хранително-вкусовата, фармацевтичната, стъкларската и химическата промишленост; жици, кабели и други изолирани електрически проводници и др.

По време на двудневното официално посещение на министър-председателя на България Бойко Борисов в Тирана на 22 и 23 октомври 2012 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев подписва Междуправителствено споразумение между двете държави за икономическо сътрудничество, което заменя двустранната междуправителствена Спогодба за търговско-икономическо сътрудничество от 27 април 1994 г. и в сила от 15 август 1994 г. Подписването на документа създава допълнителни възможности за двете страни да осигурят най-благоприятни условия за ползотворно икономическо сътрудничество и за насърчаване на търговските отношения. Със споразумение за икономическо сътрудничество между Министерския съвет на Албания и правителството на България се създава смесена българо-албанска комисия за икономическо сътрудничество.

На 19 и 20 март 2015 г. в Тирана е проведена 6-ата сесия на Смесената междуправителствена българско-албанска комисия за икономическо сътрудничество. Съпредседатели на Комисията са министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и министърът на икономическото развитие, търговията, туризма и предприемачеството на Албания Арбен Ахметай. В рамките на сесията са обсъдени въпроси за активизиране на сътрудничеството между България и Албания за ускоряване изграждането на транспортното направление Бари/Бриндизи - Дурас - Тирана - Скопие - София - Бургас /Варна (Общоевропейски транспортен коридор номер 8).

Сътрудничество в туризма между двете страни

През 2010 г. албанските туристи, посетили България, са 7172 души. През 2011 г. те вече са 20 470 души. През същия период българските туристи, посетили Албания, са съответно през 2010 г. - 1224 души, а през 2011 г. – 908 души. През 2014 г. българските туристи, посетили Албания, са били седем пъти повече спрямо 2013 г. В същото време албанските туристи, посетили България през 2013 г., са 25 000. През 2019 г. над 36 000 албански туристи са предпочели България като дестинация. В същото време за българите Албания е една от най-интересните дестинации на Западните Балкани, като през 2019 г. е отчетен ръст от 35 процента на българските туристически посещения.

На 16 октомври 2020 г. в София е подписан Меморандум за сътрудничество в областта на туризма от министъра на туризма Марияна Николова и Гент Цакай, и.д. министър за Европа и външните работи на Албания, като е посочено, че сред основните фактори за развитието на туризма между двете държави е възстановяването на директните полети между София и Тирана, насърчаването на сътрудничеството между пристанищата Дурас и Варна, както и по-нататъшната работа за изграждане на коридор номер 8.

На 2 април 2022 г. от летище „София“ излита първият самолет по възобновения балкански маршрут от София до Тирана. Редовната авиолиния между столиците на България и Албания ще се изпълнява от българския авиопревозвач „Гъливер“. Това не е първият опит да бъдат свързани директно по въздух София и Тирана. На 13 март 1990 г. е подписана спогодба за установяване на въздушни съобщения между България и Албания, с която е постигнато споразумение въздушният превозвач да бъде „Хемус еър“.  На основата на спогодбата през 1991 г. е открита въздушна линия София - Тирана. Тази спогодба е заменена с подписаната на 21 март 2002 г. в София от министрите на транспорта на България и Албания Пламен Петров и Мако Лакрори Спогодба за въздушни съобщения между двете страни по време на третата сесия на смесената Междуправителствена двустранна комисия за търговско-икономическо сътрудничество. Спогодбата е ратифицирана на 1 октомври 2002 г. от Народното събрание. Съгласно нея раздържавената през 2001 г. „Хемус еър“ запазва правото си на въздушен превозвач за Албания, като с новата спогодба права за полети получава и „Албаниан еърлайн“, която до март 2002 г. не заявява готовност да открие въздушна линия София-Тирана.

Българската общност в Албания

Трите района в Албания с компактно българско население са Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска Гора. Повечето от тях са мюсюлмани, християните са край Корча и малко в селата около Голо бърдо. През 1997 г. в районите на Преспанското езеро и областта Голо бърдо в 14 села живеят между 45 000 - 46 000 души, потомци на българи. На 12 октомври 2017 г. парламентът на Албания одобрява поправки към закона за защита на малцинствата, според които Албания официално признава българското малцинство, което към момента е около 50 000 души. Дотогава официалната позиция на правителството на Албания е, че българите, живеещи в страната от векове, нямат специален статут. Така всички албански граждани с български етнически произход в районите на Преспа, Голо Бърдо и Гора получават официално правото да се назовават българи. В началото на 2019 г. общият брой на говорещите български език като майчин в Албания е около 40 000 души.