Н яма да се повишават цените, след като България влезе в Еврозоната. Това каза премиерът Борисов по време на 14-ата годишна среща на бизнеса с правителството в София.
"Ще влизаме там в този курс, който е днес", изтъкна Борисов. Валутният борд също няма да падне, отбеляза още той.
Министър-председателят добави, че се полагат всички усилия в края на април България да влезе в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз. Според Борисов това ще даде гаранции, че повече няма да фалират банки в страната ни. Той допълни, че това означава, че повече България няма да бъде поставена под риск.
"Това означава, че ще участваме във вземането на решения", заяви още Борисов.
При влизането на България във Валутния механизъм ЕРМ2 и в Европейския банков съюз няма да се променя курсът на лева към еврото, бяха категорични и управителят на БНБ Димитър Радев, и министърът на финансите Владислав Горанов.
"Предлаганата промяна във Валутния закон е свързана с несъответствие на нашето законодателство с правилата на ЕС за присъединяване към Валутния механизъм. В самия край на 2019 година получихме информация, че юристите на Европейската централна банка /ЕЦБ/ и на Европейската комисия /ЕК/ откриват несъответствие. Правилата на ЕС изключват фиксирането на валутния курс в националното законодателство. Ние знаем за тази тема от години и винаги сме чакали да достигнем напредък по темата за да отстраним това несъответствие", каза Радев.
"С промяната в член. 29 на Валутния закон не се отменя валутния курс. Само се казва, че одобряването на валутния курс ще става по реда на европейската правна рамка. Промяна е съгласувана с ЕЦБ. Тя ще публикува своето положително становище най-вероятно до края на тази седмица. БНБ няма право на законодателна инициатива, ние работим с МФ или народни представители и така се стигна до предложението за промяна на Валутния закон да бъде внесено в Народното събрание от Менда Стоянова. Това означава, че ние сме действително на последната права за присъединяване на лева към Валутния механизъм и на България към Европейския банков съюз", допълни още управителят на БНБ.
По думите му присъединяване на страната към валутния механизъм не означава по никакъв начин промяна на валутния курс и позицията на страната ни за този курс.
В европейската правна рамка имало възможност да се поиска промяна на валутния курс, но на практика всички страни с устойчиви валутни курсове не са ги променяли.
Радев даде пример с Балтийските страни.
"Дори да има такова искане, подобно предложение се взема с консенсус, а България има два гласа - на финансовия министър и на управителя на БНБ", отбеляза той.
"Постигаме добър напредък и се движим в план за постигане на тези цели. Добре е да оставим темата зад нас, защото няма нещо, което да ни притеснява. Процесът за присъединяване е секретен и това е терминът, който се използва и затова темата не бива да се преекспонира. България е много близо до стратегически пробив по пътя си на европейска интеграция. С това действие страната ни ще стане член на институции, като Еврозоната и Банковия съюз, а това са ключови институции в ядрото на ЕС", посочи управителят на БНБ.
Владислав Горанов пък посочи, че правилен начин да се проведе дебат за внасяне на промените във Валутния закон при това политическо противопоставяне няма.
"Начинът, по който тези промени се правят, е единственият възможен и легален - през българския парламент. И два месеца този текст да стоеше на страницата на някое ведомство, няма да е по-малко спекулативен. Има две оси на противопоставяне на нашите действия за присъединяване към ЕРМ и Банковия съюз", каза Горанов.
"Някои бизнес модели изградени за кражба на ДДС вероятно ще трябва да престанат да съществуват", подчерта той по повод промени в наредба Н18 за отчитане на оборотите и за искането за намаляване на ставката на ДДС от 20 на 5 процента за ресторантьори и хотелиери.
Мнозинството от българите не подкрепят влизането на България в eврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум.
Това сочи социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от "Тренд" по метода на прякото полустандартизирано интервю.
Променят текста за курса на лева в закона за БНБ
Според него над половината, 54% от запитаните, желаят и биха участвали в провеждането на референдум, относно премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото.
Едва 19% одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута.
Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.
Има ли опасност левът да се обезцени
"От данните виждаме, че българите се страхуват от някаква версия на гръцки сценарий за България при влизане в еврозоната", отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП.
"Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед на дълбоките икономически недъзи, от които еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото ѝ развитие" допълва още той.
50% от българите са против приемането на еврото, само 19% са за
Половината българи са против това България да въведе еврото като официална валута вместо лева, 19% са за такава промяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Очаквано най-силната подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори "не знам" и "не мога да преценя" - 61%.
Ще се промени ли курсът на лева
Интересна е ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за).
При тези данни, показващи изключително силната негативна позиция на избирателите от всички основни политически сили, остава неясен отговорът на въпроса – защо изброените партии до една продължават безпрекусловно да подкрепят смяната на лева с евро, обратно на вижданията на собствения си електорат.
Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро. Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред. Всъщност това са и двата най-използвани реторични похвата за промотиране на еврозоната в страните от периферията като България. Първият е по-популярен сред учащите се и работещите с по-високи доходи (най-често пътуващи и банкиращи с чужбина), докато вторият сред по-възрастните и жителите на малки населени места.
Евростат: Всеки трети българин не може да плаща сметките си навреме
Скептицизмът към еврото идва от друга посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция, отбелязват още икономистите от ЕКИП.
60% от българите смятат, че левът и еврото са стабилни валути
Над половината българи вярват, че еврото и левът са стабилни валутни системи – 60% и 59% съответно. Недоверието към двете е ниско, 14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, и в двата случая съсредоточено при по-възрастните респонденти, особено тези над 70-годишна възраст.
Това съответствие при броя, доверяващи се на двете валутни системи, може да бъде обяснено с връзката между валутния борд на българския лев, който според чл. 28 от Закона за БНБ използва германската марка като фиксинг, с еврото като наследник на германската валута.
От друга страна, еврото може да разчита на престижа, с който все още българската общественост натоварва европейските институции, в това число и Европейската централна банка (ЕЦБ), въпреки дълговата криза в еврозоната от 2009 г. и фалитите, и други проблеми с много банки в еврозоната и банковия съюз. Вероятно фактът, че населението в страните от еврозоната има по-високи доходи, определя виждането на българските граждани, че еврото е стабилна валута.
С други думи, хората смесват богатството със стабилността и устойчивостта на еврозоната. На практика обаче от присъединяването на повечето страни в еврозоната доходът на глава от населението не нараства, а намалява (например Гърция, Италия, Кипър, Португалия).
В същото време валутният борд осигурява на лева стабилност повече от 23 години, което рязко контрастира с неговата волатилност от кризата през 1997 г. и е в основата на стабилния икономически растеж, наблюдаван в последните две десетилетия.
Какво всъщност означава внесеното в края на миналата седмица от председателя на Бюджетната комисия, Менда Стоянова, предложение за допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ, с което се изменя текстът за валутния курс на лева спрямо еврото?
Както и досега курсът продължава да зависи от БНБ. Курсът на лева спрямо еврото не е резултат само от законов текст, а от цялостния механизъм на валутния борд, който на практика няма да спре да действа.
Това, което гарантира курса на лева е, че има пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на Българска народна банка.
Член 28 от закона за БНБ гласи, че общата сума на паричните задължения на Българската народна банка не може да превишава левовия еквивалент на брутния международен валутен резерв, като левовият еквивалент се определя на основата на официалния валутен курс на лева към германската марка съгласно член 29.
След като бъде прието изменението внесено от Менда Стоянова, официалният валутен курс на лева спрямо еврото, което замести марката, няма да се промени.
Това, което се променя е, че ако България бъде поканена да участва в механизма на обменните курсове – ERMII или т. нар. чакалня за еврозоната, БНБ вече ще бъде задължена автоматично да се намесва на пазара при промени на курса на лева спрямо еврото, надхвърлящи 15%, колкото е стандартната лента на колебание.
С оглед на това, че и в момента БНБ е задължена да подържа настоящия курс на лева спрямо еврото по същия начин, но в още по-малки граници, реално тази законова промяна няма да се отрази по никакъв начин на стойността на българския лев.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
СПРИ!" />
