Богат, беден в екологията: Какво избираме?

А ктивисти, политици, лобисти и медии продължават да смесват замърсяването на въздуха и въглеродните емисии - все едно става въпрос за едно и също нещо. Малко го правят с ясното съзнание, че лъжат. Повечето просто не знаят. Крайният резултат обаче е, че в обществото се налага невярна представа за реалната връзка между тези две явления. Това е проблем, защото кара хората наивно да подкрепят погрешни политики, програми и мерки.

Замърсяването на въздуха е сред водещите рискови фактори на средата, откакто човек е открил огъня. Става въпрос преди всичко за емисии на вещества като фин прах, въглероден моноксид (СО), азотни и серни оксиди и летливи органични съединения. Мръсният въздух бавно убива около 4.2 милиона души годишно по света и е най-силно разпространен в страни, където все още водеща роля в мизерното потребление на енергия играе биомасата - за готвене и отопление се ползват растителни остатъци, дърва, дървени въглища, сухи животински изпражнения - Африка и Югоизточна Азия.

Това е горивото на хората отпреди Индустриалната революция, което днес е модерно да се нарича ВЕИ. Към това трябва да се добавят и 3.8 милиона жертви на мръсния въздух в помещенията, които пък са почти изцяло концентрирани пак в тези региони, а изобщо не са отчетени на тази карта. Разбира се, от началото на 21 век към биомасата се добавят и все повече въглища и автомобилни газове. Евтиното електричество е първата стъпка в съвременната индустриализация и обикновено води до голямо намаляване на общата експозиция към мръсен въздух, защото замества биомасата в домовете. Напоследък то все по-често е и чисто, защото практически всички нови въглищни ТЕЦ имат очистващи съоръжения, а и газът бързо навлиза навсякъде.

Въглеродните емисии са отделяните при изгаряне на изкопаеми горива (въглища, нефт, газ) и индустриални процеси количества въглероден диоксид (СО2). За разлика от СО, СО2 се смесва бързо с въздуха и не прави концентрации, които има негативно въздействие върху живите организми, тоест не е замърсител. Той обаче е парников газ. Според последната оценка на Международния панел за изменение на климата (IPCC) въглеродните емисии най-вероятно водят до над 50% от наблюдаваното последните 50 г. повишение на средната температура на планетата и са най-много в най-богатите страни в света, където хората ползват много енергия, за да живеят добре, включително за да имат по-чист въздух - САЩ, Канада, Австралия, някои страни в Европа.

Важно уточнение тук е, че емисиите на СО2 при изгаряне на биомаса (въпреки че са по-големи за единица енергия от фосилните горива) не се отчитат в тези сметки, защото биомасата се смята за част от естествения съвременен цикъл на въглерода и изгарянето й не допринася за увеличаване на парниковия ефект.

Учени обявиха климатично бедствено положение

Освен това съществува и понятието „въглероден отпечатък“. Той се явява функция на потреблението и богатството – включва всички СО2 емисии, генерирани при производството, транспорта и употребата на стоки и услуги, отразявайки целия им жизнен цикъл. Това значи, че въглеродният отпечатък на един швейцарец включва не само голяма част от преките емисии в страната му, но и тези от производството и транспорта на стоки от места като Китай и Индия, които са много повече. Забележете, че ако гледахме карта на въглеродния отпечатък на глава от населението, разликите между богатите и бедните страни щяха да бъдат още по-силно изразени и "зелена" Западна Европа, особено Скандинавският полуостров, щеше да е обагрена в тъмночервено. Обяснението, че Западният свят си бил намалил напоследък СО2 емисиите, следователно можело да има икономически растеж и без тях, е просто заблуда. Това беше възможно, просто защото огромната част от енергоемките производства бяха изнесени в Азия и Африка, където съответните емисии в това време скочиха многократно.

Разминаването между въглеродния отпечатък и мръсния въздух е ясно видимо и в нашата реалност. В България въздухът е най-мръсен в бедни градове като Видин, Монтана, Перник и квартали като Факултета и Столипиново, където масово се топлят с дърва и горими отпадъци. Най-чист е въздухът там, където се топлят на газ, парно или ток, но пък СО2 емисиите са високи, защото токът за отопление през зимата например обикновено идва от лигнитните ни централи. Цялостният въглероден отпечатък на българина расте успоредно с богатството му, особено след като започне да прилича на средния европеец – да сменя семейната кола на всеки пет години, да пазарува честичко в моловете, да лети до САЩ по работа и до Малдивите за почивка.

Мисля, че три неща неща стават ясни:

1. Въглеродните емисии и мръсният въздух имат ясна връзка - между тях има почти идеална обратна корелация*.

2. Ако някой смесва замърсяване на въздуха и въглеродни емисии, то този някой или лъже или няма представа за какво говори.

3. Намаляването на СО2 емисиите е ужасно трудно, защото влиза в пряк сблъсък с желанието на хората имат, потребяват, живеят по-добре и даже да дишат чист въздух.

Ако някой ви каже, че можете лесно да намалите личния си въглероден отпечатък с 1-2-3 стъпки, не си губете времето да го слушате. С наличните технологии е ужасно трудно да се запази стандарта на живот, включително качеството на въздуха, без използване на фосилни горива. Те дават 85% от енергията на цивилизацията, което включва и тази за филтри, сероочистки, пречиствателни станции, производство на батерии и ток за елетромобили и много други "зелени" дейности. Ще отнеме страшно много време, докато този дял падне под 50% и дори тогава абсолютната стойност на годишните СО2 емисии може да е същата като днес, защото глобалното потребление на енергия непрекъснато расте. Все още са нужни много проучвания и инвестиции в чиста енергия, която обаче трябва да е и надеждна, изобилна и евтина в същото време, за да работи в полза на човечеството...

Това не е просто мое мнение или желание. Това е реалността на света, в който живеем.

* Уточняващ коментар: Арабските страни представляват изключение, тъй като имат както високи СО2 емисии, така и значимо замърсяване на въздуха, но това при тях е неизбежно заради постоянното запрашаване от пустините.

Боян Рашев e един от водещите експерти по управление на околната среда и ресурсите в България. От 2007 г. е управляващ партньор в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал.

Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, управление на природните ресурси.

Има бакалавърска и магистърска степен по "Управление на околната среда и ресурсите" от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram