БНБ понижи прогнозата си за икономиката на България

Б ългарска народна банка понижи прогнозата си растежа на икономиката на България през тази година до 2.2%, при предишни очаквания в прогнозата, публикувана през декември, за 2.5%.

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 27 март 2024 г. и се основава на допускания за развитието на глобалната икономическа активност, за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари и за лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната към 7 март 2024 г.

Външните допускания дават индикация за по-слабо нарастване на търсенето на български стоки и услуги през 2024 г. спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от декември 2023 г., което се дължи на прогнозираната от ЕЦБ по-ниска икономическа активност на основните търговски партньори на България от еврозоната в краткосрочен хоризонт. В резултат допусканията предполагат външното търсене на български стоки и услуги да нарасне с 2.1% през 2024 г., след което растежът му да се ускори до 3.3% през 2025 г. и до 3.4% през 2026 г. Според очакванията на пазарните участници цените в евро на суровините на международните пазари през 2024 г. ще се задържат на нивата си от 2023 г., като по-съществено понижение се очаква при цените на природния газ и електроенергията. Допусканията предполагат, че претеглените по значимост за международната търговия на България цени в евро ще нараснат с темпове между 1.9% и 2.8% през 2025 г. и 2026 г., водени предимно от динамиката на цените на неенергийните суровини. Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната са за понижаването им през целия прогнозен период, което започва от второто тримесечие на 2024 г.

България се приближава към еврото, инфлацията намалява

През 2024 г. БНБ очаква растежът на реалния БВП на България да възлезе на 2.2% (спрямо 1.8% през 2023 г.), което ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ се очаква да има отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено от нарастване на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, растеж на инвестиционната активност, както и от по-високо правителствено потребление. За ускоряването на растежа на реалния БВП основно влияние оказва допусканото преминаване на приноса на изменението на запасите от силно отрицателен през 2023 г. в неутрален през 2024 г., заложено в прогнозата.

Динамиката на нетния износ отразява прогнозирания по-голям растеж на вноса спрямо този на износа на стоки и услуги. Прогнозираме растежът на реалния БВП да се ускори до 3.3% през 2025 г. и след това да се забави до 2.6% през 2026 г., като тази динамика в голяма степен се определя от заложения профил на публичните инвестиции.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 2.3% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 3.0%. Освен на базовите ефекти от силното нарастване на цените през предходната година, забавянето на инфлацията през 2024 г. ще се дължи и на допусканите спадове на международните цени на енергийни суровини, както и на поевтиняването на някои групи стоки и услуги с административно определяни цени. БНБ очаква групите на услугите и храните да имат основен положителен принос за общата инфлация в края на 2024 г. В съответствие с техническите допускания за динамиката на цените на петрола и храните на международните пазари, както и с прогнозираните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд БНБ очаква годишният темп на нарастване на потребителските цени да възлезе на 2.7% в края на 2025 г. и да остане на това ниво в края на 2026 г. В средносрочен план БНБ прогнозира положителният принос на базисните компоненти за общата инфлация да остане значителен.

Рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2024 г., докато за 2025 г. и 2026 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий предвид продължаващите глобални геополитически конфликти. В допълнение продължават да съществуват значителни вътрешни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с национални средства, така и със средства от ЕС.

СБ: Приемането на еврото от България през 2025 г. ще е трудно, но не невъзможно

Пред реализирането на прогнозата за инфлацията в краткосрочен хоризонт съществуват рискове за по-бавно нарастване на потребителските цени спрямо базисния сценарий, докато в средносрочен план преобладават главно рискове за по-висока от прогнозираната инфлация. В краткосрочен план рисковете в посока по-бавно нарастване на потребителските цени произтичат главно от възможността за по-голямо от очакваното понижение на административно определяните цени, както и от потенциално по-силно и бързо пренасяне от страна на фирмите на понижаващите се цени на суровините на международните пазари върху крайните потребителски цени в страната. В средносрочен план евентуалното реализиране на по-бързо и често индексиране на заплатите в условия на недостиг на работна сила, по-силно от очакваното нарастване на потребителското търсене, както и по-голямо от прогнозираното поскъпване на стоките и услугите с административно определяни цени представляват рискове в посока по-висока инфлация спрямо базисния сценарий.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase