У правителният съвет на Българската народна банка (БНБ) реши днес да повиши задължителните минимални резерви на банките
Считано от 1 юни 2023 г. процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от нерезиденти се увеличава от 5 на 10 процента. А процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти се увеличава от 10 на 12 процента.
Това е най-близкият инструмент до вдигане на лихвените нива, с който БНБ разполага в условията на валутен борд, като целта е същата – повишаване на лихвите по кредитите, ограничаване на кредитирането, съответно крайното потребление и инфлацията на потребителските цени.
Външният дълг на България е скочил с 4 млрд. евро
Анализът на БНБ сочи, че текущите макроикономически развития се характеризират с ускорени темпове на нарастване на потребителските цени, висок растеж на заплатите в частния сектор, силно потребителско търсене и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата.
Продължаването на тези тенденции създава потенциални рискове по отношение на устойчивостта на банковата система и по отношение на изпълнението на основната цел на БНБ за поддържане на ценова стабилност.
В условията на значителен приток на привлечени ресурси в банковата система, висока ликвидност и конкуренция в банковия сектор се наблюдава слаба и бавна трансмисия от повишаването на основните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България.
БНБ: Няма основание за промяна на курса на лева
При отчитане на бавната и слаба степен на пренасяне на промените в паричната политика на Европейската централна банка и на ограничените ефекти от предприетите от БНБ увеличения на антицикличния капиталов буфер върху кредитната активност, повишаването на задължителните минимални резерви има за цел затягане на монетарните условия в страната.
Мярката ще изтегли част от текущата свръхликвидност в банковата система и ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите.
Забавянето на кредитната активност би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията чрез влиянието върху потреблението финансирано със заемни средства. В допълнение, понижаването на темповете на растеж на кредита ще допринесе за намаляване на кредитния риск в банковата система.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
