Бюджетът за 2021 г.: Дефицит и нов дълг до 4,5 млрд. лв.

М инистерството на финансите публикува днес актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

Очакванията са за увеличение както на приходите, така и на разходите, дори при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията.

Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. ще надвишават лимита от 40% от брутния вътрешен продукт на страната, това превишение ще е временно, докато трае кризата с коронавируса.

Прогнозираният бюджетен дефицит през тази година ще достигне 5,2%, а през 2021 г., 5%, като се очаква рязко да намалее под границата от 2% през 2022 г. и отново да се повиши до 2,3% през 2023 г.

Сачева: Всички пенсии да бъдат увеличени еднакво от догодина

При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 г.

В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната.

Борисов: Оценката на Moody’s ни задължава да ...

В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП или 2,1 млрд. лв. Повишение се очаква през 2023 г., когато се предвижда да бъдат платени 1,18 млрд. за покупката на нови изтребители.

През 2021-2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2 % в края на 2023 година.

Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да бъде в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, той остава далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на ниска държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2021 г., е до 4,5 млрд. лв.