С пециалисти откриха нови археологически находки на хълма Трапезица в старата столица Велико Търново – най-голямата кръстокуполна средновековна църква от времето на Второто българско царство и бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър.
Предполага се, че църквата е от средата на XIII в.
При разкопки в югоизточната част на царския хълм Трапезица археолозите попадат на прецизно обработени камъни, подредени в точни редове. Учените твърдят, че това е част от 19-ата църква на хълма, с внушителни за времето си размери.
"Дължината ѝ е около 17 метра, ширината ѝ е около 9 метра, което я прави една от най-големите, ако не е и най-голямата църква на Трапезица. Надяваме се, че през следващия археологически сезон ще установим строителната хронология, точния план на църквата и най-важното - евентуално зидани гробници в нейния притвор така, както е в съседната от север църква номер три", обяснява археологът доц. д-р Мирко Робов, цитиран от NovaNews.bg.
През изминалия археологически сезон учените разкриха на хълма и масивна варовикова колона. Година по-късно се оказва, че тя е част от новоразкритата кръстокуполна църква. Предполага се, че в храма има ценни находки в запазени гробници, тъй като, за щастие, църквата е останала непокътна от иманяри.
"Ние се намираме на едно място, което е видимо откъм най-натоварения посетителски маршрут на Царевец, тоест площадът пред Царевец и подхода към двореца и патриаршията, тоест, разкриването и експонирането на архитектурни паметници тук обогатява в значителна степен историческия пейзаж на столично Търново", допълва археологът доц. д-р Мирко Робов.
Археолозите проучват древния феодален ансамбъл на хълма Трапезица от 2007 година. Комплексът е с внушителните 3000 квадратни метра, до момента са разкрити няколко средновековни църкви, зидани гробници, както и десетки предмети, монети и бижута от времето на братята Асен и Петър.
В рамките на разкопките на крепостта Трапезица археологическият екип на доц. Константин Дочев откри
бойна кула и напречен зид, строени по времето на цар Иван Александър.
Отбранителното съоръжение е изградено в периода между 1355 и 1360 година, когато са били налице първите сигнали за предстоящата османска инвазия, уточни за БТА доц. Дочев.
Той посочи, че кулата е с основи 5,5 на 8 метра, а като височина е била не по-ниска от 16 метра. Тя се намира в северозападна посока, но като допълнително военно съоръжение е била издигната извън основната крепостна стена на Трапезица, допълни историкът.
По думите му вероятно тук се е намирал един от най-населените квартали на средновековната българска столица. До момента той не е проучван.
Според хипотезата на специалиста, кулата е трябвало да пази както квартала, така и многобройните църкви, в които са били мощите на светци-благодетели на Търново.
Данни за тази част от крепостта Трапезица се намират в записките на основателите на българската археология д-р Васил Берон и Моско Москов. Те посочват, че северозападна част от крепостта носи името "Жидов гроб".
Засега това са археологически сондажи, но продължаването на теренните дейности би изяснило особеностите на българския средновековен град и би хвърлило светлина върху произхода и потеклото на втората съпруга на цар Иван Александър - Теодора, смята историкът.
Археологическите дейности ще продължат през следващите десет дни. Финансирането им - 22 хил. лв., е осигурено подоговор между Министерството на културата и филиала на Националния археологически институт към БАН във Велико Търново.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!