Ако видят с очите си колко е тежко в България

"България е прекрасна страна с богата култура, но е изправена пред големи предизвикателства", коментира Флориан Рипка от германската организация "Църквата помага в беда" пред Kath.net, пише "Дойче веле" (Deutsche Welle).

"Докато бях там често се питах дали онези хора, които са недоволни от пристигащите в Германия българи, ще продължат с упреците, ако поне веднъж с очите си видят колко тежко е положението в тази страна. И до днес в покрайнините на българските градове човек може да види разпадащи се панелни блокове. Гледка, която ти къса сърцето! Днес средната работна заплата там е едва 400 евро. Комунистическата епоха е оставила след себе си още много препятствия - наркотици, корупция, организирана престъпност, мафиотски структури," казва Рипка.

Крахът на българското село проектиран в Москва

Изчезва ли българското производство?

Икономиката на циганите

"Католическата църква не получава никаква политическа подкрепа в тази страна, а и изобщо не желае да се замесва в политиката, защото там корупцията е видима на всички равнища", казва той.

"Изглежда, че държавата без проблеми е върнала собствеността на Православната църква, но когато става дума за Католическата, този процес тъпче на място. Непрекъснато се налагат и ограничения, когато католиците поискат техни имоти да бъдат признати за църковни", смята Рипка.

Според него в България и до днес се виждат раните от преследванията срещу християните по време на комунистическия режим.

"В София например се срещнах с католически монахини, които били натикани да живеят в една барака до черквата - без тоалетна. Кармелитките пък 40 години живели на тавана на черквата си, защото държавата им взела манастира. 40 години! Спомените за мъчениците от онази епоха все още са живи. Специално място сред тях заема блаженият Евгений Босилков*," добавя Рипка.

"По време на комунизма цяло едно поколение беше изолирано от вярата. А там, където няма корени, трудно расте нещо ново", подчертава Рипка.

Той разказва още, че въпреки това в България е срещнал проповедници, монаси и вярващи, които дават всичко от себе си за оцеляването на вярата. "Там усетих такава силна и радостна вяра, каквато в Германия ми лиспва. Хората от ордените поемат много активна отговорност за обществото."

Рипка посочва, че най-онеправданата част от българското общество са ромите.

"Много българи ги презират. Самите роми обикновено живеят в изолирани квартали. Житейският път на един ром изглежда предначертан, както ми разказа отец Мартин Жилек, който работи в Казанлък. Децата обикновено не получават нито училищно, нито професионално образование, женят се на по 14 години и много от тях раждат по много деца. Държавата плаща по десет евро детски надбавки месечно на дете и голяма част от ромите живеят единствено от тези пари", изтъква Рипка.

"Впрочем, тъкмо в момента започват да изграждат един голям център с училище, черква и манастир точно срещу едно огромно ромско селище. В този център децата трябва да намерят изход от дяволския кръг на изолацията."

*През Втората световна война Евгений Босилков спасява много български евреи. През 1947 година става архиерей на Никопол, тоест – на цяла Северна България, а през 1952 година комунистите го арестуват заради непреклонната му християнска вяра и след кратък процес го разстрелват. През 1998 г. е провъзгласен за блажен.