Какво ни чака, когато снегът започне да се топи

Снегът, който сега се е натрупал в Рило-Родопския масив, е възможно в края на февруари или в началото на март при някое по-сериозно нахлуване на топли въздушни маси, да се стопи и да предизвика наводнение, подобно на това в долната част на река Марица и в Харманли.

Това казва пред БТА доц. Добри Димитров - заместник-директор на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН. Ученият ръководи дейността на хидролозите в НИМХ-БАН.

По думите му през февруари или в началото на март при топенето на снеговете в резултат на затопляне

съществува опасност за наводнения

в районите на Хасково, Харманли, Гълъбово, Свиленград, Кърджали или в по-ниските части на южните и югоизточните части на страната.

Сега снежната покривка в равнинните части у нас, на височини от 300 до 500 м, както и в Софийското поле е около 50 сантиметра.

Най-много сняг има в планините и над 1000 м височина. В зимните ни курорти на много места снегът е повече от два метра.

Попитан кога ще започне топенето на снеговете и дали то ще предизвика нови наводнения, заместник-директорът на НИМХ-БАН каза, че доста често топлото време не настъпва постепенно, а рязко - чрез частични затопляния, предизвикани от атмосферни циклони.

Така за няколко дни става малко по-топло, а после пак започва период на застудяване.

Бързото снеготопене зависи от това колко топло ще стане времето и дали заедно с топлите нахлувания ще има и валежи от дъжд, както и дали той ще е придружен с топъл вятър, поясни хидрологът.

Устойчива снежна покривка у нас се задържа до средата на март, но по принцип

в края на февруари и в началото на март

започват по-сериозните топли нахлувания и дъждовете, обяснява доц. Димитров.

Той прогнозира, че снежната покривка в районите с надморска височина до 800 метра ще "падне" не по-късно от средата на март.

Попитан какви мерки трябва да се предприемат, за да се предотвратят евентуални наводнения, които биха станали заради топенето на обилните снегове, доц. Димитров каза, че трябва да се следи доколко са пълни язовирите.

Тези от тях, които са в по-лошо състояние, не трябва да се държат пълни, въпреки че в тях може да има риба. Има язовири, на които не работят обезопасителните съоръжения и съществува риск да прелеят, подчертава хидрологът.

През ноември 2011 г. имаше опасения от засушаване, тъй като много от язовирите бяха на много ниска кота, но сега ситуацията се промени и ще има достатъчно вода в тях през пролетта и лятото, отбеляза ученият.

У нас има добре изразено речно пълноводие от март до май,

като в най-високите планински части то ще бъде през май и юни, а в най-ниските части ще е през април, обясни хидрологът.

Той добави, че обикновено в Северна България при топенето на снега пълноводието на реките е по-продължително, а в Южна България заради средиземноморските циклони, нахлуванията на топли въздушни маси, придружени с дъжд, са много по-чести.

Относно ситуацията в столицата, заместник-директорът на НИМХ-БАН заяви, че има опасност от наводнения, свързани с реките Лесновска, Банкенска и Владайска.

Ако има по-сериозно затопляне в София и ако задуха фьон, който да стопи набързо снега, районът на Сточна гара веднага ще се наводни, както и някои по-ниски части, смята хидрологът.

За сегашната студена зима доц. Димитров коментира, че

от дълги години не е имало толкова много периоди с дни под минус 15 градуса,

както през януари и февруари на 2012 г. В София също отдавна не е имало толкова много сняг, но това не е необичайно.

Климатичните промени водят до много по-силно изразени колебателни процеси в атмосферата - до по-бързи и интензивни нахлувания на студен въздух, следвани и от по-продължителни периоди на засушаване. Това са явления, които са в двете крайности, коментира доц. Димитров.