Проф. Павлов: 9 септември е голямата национална катастрофа на ХХ век

Какво всъщност се е случило на 9 септември 1944 година?

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние.

(Във видеото: Проф. Милена Стефанова за 9 септември: Това е Съветска окупация)

Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

За мнозина датата 9 септември е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи, казва проф. Пламен Павлов в свое интервю пред БГНЕС. 

Въпреки многото му тълкования отговорът е, че се е случило логичното според хода на събитията, пише 24 часа.

След огромните загуби и бързото настъпление на германците в Съветския съюз в първата година на войната през зимата на 1942/1943 бойните им успехи секват. През февруари 1943 г. руснаците печелят битката при Сталинград, започнала още през юли 1942 г. и тръгват в настъпление. Днес тя се смята за най-кръвопролитната във Втората световна война. Пленени и убити са над 250 хил. немци, а и приблизително толкова са и жертвите от руска страна.

Германците са принудени да отстъпват. На 5 юли 1943 г. започва битката при Курск, отново с настъпление на германците. От двете воюващи страни
участват над 4 милиона войници. След 10 дни немците са принудени да отстъпят, като са загубили около 500 000 войници. Пътят за настъпление на Червената армия към Европа е открит. Това не предизвиква кой знае какви вълнения сред делата на родните политици, които продължават да вярват в успеха на Германия. Безпокойствата ще дойдат по-късно. Седемнайсет дни след смъртта на цар Борис, на 14 септември, е утвърдено ново правителство на Добри Божилов, тъй като предишният министър-председател Богдан Филов е утвърден за регент. Правителството му определено е прогерманско. В същото време нелегалната и партизанската борба в България се засилват. Година и половина назад е останала във времето, когато оцелелите парашутисти и подводничари се опитват да създадат партизански чети в Карловско и Велинградско - на едното място в планините излизат двама души, а на другото петима, като някои се връщат след няколко седмици по родните си места. С обръщането на хода на войната и партизанското движение се засилва. Дотолкова, че според официални данни
партизаните и нелегалните през август 1944 г. са около 15 000 души!? Това не пречи по решение на нелегалната БРП(к) през пролетта на 1943 г. страната да е разделена на 12 въстанически оперативни зони, обединени от щаб на НОВА - Народноосвободителна въстаническа армия, които трябвало да съборят съществуващия режим в... подходящ момент. Създадени са и първите партизански отряди. Правителството на Добри Божилов по внушение на тримата регенти Богдан Филов, ген. Никола Михов и принц Кирил приема закон за създаване на жандармерия -
специални военни части за борба с партизаните и нелегалните. За убит партизанин и отрязаната му глава за доказателство е утвърдено да се дават като награда по 50 000
лева.

Това става с решение на Народното събрание. В резултат средногорските партизански отряди “Христо Ботев” и “Васил Левски”, Габровско-севлиевският след битката при Балван и отряд “Антон Иванов” са разгромени. В края на януари правителството получава нота от Съветския съюз да преустанови строителството на германски военни кораби и катери във Варна и Бургас. Следва отказ. В същото време се засилват и англо-американските бомбардировки над София, най-тежките от които са на 10 януари и 30 март 1944 г. Това е резултатът от
“символичната” война, обявена на Англия и САЩ на 14 декември 1941 г. Убити са над 1800 души, близо 2400 са ранени, а в София са разрушени десетки хиляди сгради.

Възстановени са лагерите за антифашисти, в различно време са въдворени над 10 000 души. Издадени са 1600 смъртни присъди, от които 400 са изпълнени. З сравнение: Народният съд издава 2730 смъртни присъди, като няма точни данни колко са безследно изчезналите и убитите в първите дни след 9 септември 1944 г.

На 24 март Атанас Буров, Нникола Мушанов, Александър Гергинов, Петко Стайнов, Димитър Гичев, Кимон Георгиев, Вергил Димов, Константин Муравиев, Никола Петков и Кръстьо Пастухов публикуват възвание до регентите и министър-председателя за промяна на политиката на България.

В него четем: “Настъпилите през 1943-1944 политически и военни събития потвърждават за лишен път у нас убеждението, че войната е загубена за Германия и нейните съюзници. Ясно е тогава каква съдба очаква България. Дори и в най-благоприятния за Германия случай много малко вероятно е впрочем да успее да сключи сепаративен мир, съюзниците ѝ ще бъдат изоставени на съдбата ѝ или ще послужат за разменна монета. А не е трудно да се види каква ще бъде участта на отечеството ни срещу мощния съюз на мировите империи и срещу съседите ни от юг, запад и изток”.

И в следващ абзац: “Такова правителство, опирайки се на народното доверие, осланяйки се на народната мощ, ще може между другото да използва щастливото обстоятелство, че дипломатическите връзки с Русия са запазени, за да одобри отношенията с освободителката ни, която ще има да играе решаваща роля за съдбата на балканските народи”.

Никой от управляващите не ѝ обръща внимание. На 6 август към “Декларацията на десетте”, както е определена, се присъединяват Иван Пашов, Минчо Нейчев и Моско Москов и публикуват декларация относно политиката, която трябва да следва България. В нея те обясняват, че основната грешка на външната политика е “напускане на неутралитета, подписване на Тристранния пакт и обявяването на война на Англия и Съединените щати, че развитието на действията по бойните театри и скъсването на отношенията между Турция и Германия приближават пламъците на войната до границите ни”. По-нататък пишат, че след напускането на Италия Тристранният пакт вече не съществува и обвързванията ни с Германия са обезсилени. В шест точки, най-важните от които определят: коренна промяна на дотогавашния курс на външната политика, заради неоправданото присъствие на германски войски на територията на България да се изтеглят незабавно войските ни от “новоприсъединените земи”, спиране на “войната” с Англия и Съединените щати и “да се поведе смело и открито една искрена и приятелска, изпълнена с
доверие политика на нашата освободителка Русия”.

И този повик не е чут от управляващите. На 2 септември 1944 г., с оглед на коренно променената политическа обстановка, е сменено правителтството на Иван Багрянов, управлявало само три месеца, с това на Константин Муравиев. Народното събрание е преустановило своята работа на 23 август. В едни от последните му заседания се обсъждат делата на българския корпус в Югославия и отпускането на заем от 13 млн. лева за стабилизиране на държавата.

В правителството на Константин Муравиев трима от подписалите декларациите са министри без портфейл Атанас Буров, Никола Мушанов и Димитър Гичев, а Александър Гергинов и Вергил Димов - действащи. То обаче не е подкрепено от ръководителите на Отечествения фронт. На 5 септември сутрешните вестници и радиото оповестяват програмната му декларация. То се обявява за една здрава и силна власт при истинско демократично управление, даването на пълна и безусловна амнистия на “всички провинени във връзка с борбата на народа срещу диктаторските режими и в борбата между властта и гражданската съпротива срещу политиката на военно сътрудничество с Германия”. Обявява, че ще разтури всички “насърчавани отвън” фашистки организации, както и 25-ото народно събрание. Като основна цел си поставя обезсилване на Тристранния пакт, примирие с Англия и САЩ, оттегляне на окупационния корпус. И още: “Като първа своя грижа правителството ще поведе открито една искрена, приятелска, изпълнена с доверие политика към братска Русия, използвайки щастливо запазените нормални отношения с правителството ѝ, за да развие тези отношения до най-пълно и постоянно приятелство, каквото подобава между освободен и освободителка”.

Нищо подобно не се случва. Още от края на август членове на Отечествения фронт се събират на няколко пъти на заседания, за да подготвят и обсъдят действията за преврат. Решава се да се осигури ненамесата на армията, партизанските отряди да се придвижат в столицата и в решителния момент при завземане на военното министерство и радиото, ако се окаже съпротива, да действат с нелегалните.

Трети украински фронт, наброяващ над 200 000 души, обединени в три армии, пък вече е около Констанца и Мангалия. Разузнавателни руски групи навлизат в Североизточна България и не срещат никаква съпротива. Те не откриват и окопни и защитни съоръжения.

На 5 септември Съветският съюз обявява война на България. Решението е взето в 19 ч, но в 20,30 ч управляващият съветското посолство Дмитрий Федичкин я връчва на министър-председателя Константин Муравиев.

А както уважаваният и виден български историк проф. Пламен Павлов казва в едно от интервютата си за БГНЕС: 9 септември е голямата национална катастрофа на ХХ век.

Ето какво казва проф. Павлов:

Датата 9 септември 1944 г. не трябва да бъде игнорирана, каквато тенденция има през последните години. Тя също така не трябва да бъде дефинирана като черна или положителна, защото злощастните последици от явлението 9 септември са факт. Историците показахме ужасните последици от нея, които не са отшумели и до днес. Политическите психолози трябва да обърнат внимание на феномена 9 септември, защото става дума за много дълбоки психологически промени, които българското общество преодолява много трудно.

Лечението на травмите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците. Българската нация е тежко поразена от наследството на тази дата, въпреки че това наследство до известна степен вече е преодоляно в информационен и образователен план. Днес никой няма да тръгне да тръби колко велик е Георги Димитров или Вълко Червенков.

След девети България загуби своя суверенитет и днес, когато някои кресливо говорят как сме зависими от Брюксел или Вашингтон, те забравят, че до 1989 г. бяхме подчинени на СССР във всяка една област – от армията до икономиката. До днес сме жертви на влияние, идващо от Путинова Русия. Енергийните проекти от т.нар. „Голям шлем“ са слугинаж към Москва. Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости...

Една от най-пагубните за националното ни самосъзнание последици от 9 септември е отказът от националните ни идеали, казва той. 

"Само две думи описват днешната дата – 9 септември. Думите са: „Съветска окупация”. Това заяви политологът проф. Милена Стефанова в предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS по повод 80-ата годишнина от насилственото завземане на властта в България от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт. 

По думите ѝ борбата с корупцията вече е едно клише, което не се разбира от хората. „Години наред не успяхме да създадем онази непримиримост за всичко, което сме наследили от турското робство, след това от тоталитарния режим. Нуждаем се от ново образование. Основен приоритет трябва да е какво се случва с учебното съдържание, с начина, по който децата биват приучвани да мислят и да бъдат критични”, допълни доц. Стефанова.

Според медийния експерт Георги Лозанов 9 септември има различен прочит в обществото, но това е една от зловещите дати в историята на България.  „Ние се превръщаме в тоталитарна държава. Номенклатурата използва държавата, за да се облагодетелства. След Освобождението от турското робство се появява елит, който успява да извади България от предишния поробител. Съединението изиграва голяма роля, дава ясна заявка, че България иска да върви по свой собствен път. Причините след 9 септември да бъде такова положението в България, е че нямаше ясен елит”, каза доц. Лозанов.

Оценката

Събитията от 9 септември 1944 г. все още не са получили единодушната оценка. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като "военен преврат".

На заглавната снимка: На 1 февруари се навършиха 79 години от най-масовото убийство на държавници и интелектуалци в нашата история, което е извършено от Народния съд – един противоконституционен съд, създаден от правителството на Кимон Георгиев след преврата на 9 септември 1944 г.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase